Господарят на рая

Пътуваха кратко. Островът изплува край отсрещния бряг, малък риф, не по-широк от петдесет ярда1. Наричаха го Върбовия остров заради гъсто растящите по склоновете му дървета, отпуснали към полегатите, влажни брегове острите си листенца. Като деца те играеха тук заедно с по-малкия й брат Кълън, който навсякъде се влачеше по петите им. Понякога плуваха до острова, представяйки си, че е разбойническа пещера, а Габриела — благородна дама, отвлечена на Родриговата бригантина2 и заточена на откъснат от света и закона остров. Тук те се бяха смели и вили като вълци с всичките сили на дробовете си, тътрейки се по калните брегове на реката с натежали от тиня крака и незащитени от слънцето глави — весели души, играещи си далеч от суровия живот в къщата на дука. Тук бяха споделяли мечтите си, тук Габриела беше изживяла единствените щастливи мигове в живота си. Родриго съчиняваше приказни истории за това как ще стане пират като баща си, и ще я отведе от опротивелия й живот. Тя разбираше, че това са само приказки, но частица от нея, дори и сега, все пак вярваше в тях.

Родриго завърза лодката край брега с ловки движения. Помогна на спътницата си да стъпи на твърда земя и там, в сиянието на луната, под свода от преплетени листа, Габриела довърши започнатото, като махна шапката си и съблече униформата, която презираше, хвърляйки върху земята всяка дреха. Бавно, както той я беше учил. Всичко трябваше да бъде бавно — като протягаща се на слънце котка. Родриго я следеше със замъглен поглед, докато сам сваляше дрехите си и откриваше тяло от калена стомана.

Габриела се протегна пред него, триумфираща в красотата на разголената си плът. Вдигна ръце и разпусна къдрите на шоколадовата си коса, които се разпиляха по меко блестящите й рамене. Седемнайсетгодишна, тя притежаваше женствени, прелъстителни извивки, които подлудяваха Родриго. Гърдите й изпълваха големите му длани. Заоблените й хълбоци се надигаха под напора на ръцете му. Тя се вслуша в накъсаното му дишане и почувства в себе си позната горещина.

Тръгна към мъжа, прелъстително полюшвайки бедра. Погали мускулите на раменете му с леките си пръсти и притисна устни към мощните, изваяни гърди. Хапейки го, тя се плъзна надолу по изопнатото му тяло, отпускайки се бавно на колене. Хвана го в ръка, погали го и й се прииска да си поеме дъх. Повдигна глава и го целуна с влажните си устни. Той ахна. Габриела почувства как мъжествеността му нараства и изпълва дланта й. Беше огромен, винаги по-голям, отколкото си го спомняше, жив и тръпнещ под устните й.