Приказка за вълшебната петуния

Но ето че една вечер, когато розовото мустакато раче Кривчо тръгна към бръснарницата на Ахтопол да си подстригва дългите мустаци, не видя петунията. То се спря на брега, огледа се и много се зачуди.

И жабката Жоржета, която пристигна след него, за да си събира охлювчета за герданче, не видя петунията и също се зачуди.

И пеперудките не я видяха и им стана много мъчно.

А рибките чакаха, чакаха и когато никой не засвири, се събраха в залива и дълго се взираха в тъмния пясъчен бряг. После си отидоха натъжени и всяка си мислеше за това, какво ли се е случило с вълшебната петуния, която така хубаво умееше да свири.

Те не знаеха, че беше дошла есента и петунията бе увехнала.

От нея на брега остана само една мъничка-мъничка кутийка, пълна с мънички-мънички семенца.

Вие се досещате, че тия семенца бяха вълшебни, защото бяха семенца на вълшебната петуния.

Но и те не останаха дълго на пясъка при морето.

Един ден вятърът ги грабна и ги разпиля по целия свят.

Къде паднаха семенцата — не знам!

Но ако през пролетта в сандъчето за цветя, поставено на вашия балкон или пък на прозореца, поникне и разцъфти петуния, грижете се за нея. Всяка сутрин, преди да отидете на училище, я поливайте с вода, а вечер, когато легнете да спите, оставяйте прозореца широко отворен и не забравяйте да се ослушвате…