Единство на съдба и творчество

На събитията в Полша от трудния период в началото на 80-те години Мариан Реняк реагира с публицистичната книга „Конфедерацията «Независима Полша» — кулиси, факти, документи“ (1984). Тя се ражда от непримиримостта на автора към враговете на Полша. В нея той разкрива антисоциалистическата дейност на организацията, разобличава демагогията на нейните ръководители, доказва, че зад гръмките лозунги се крият реакционните антиполски центрове на Запад (например този около парижкия вестник „Култура“ и организацията „Свободна Полша“ в САЩ). Като използува секретни тогава материали, Реняк разкрива кулисите на вражеската дейност на конфедерация „Независима Полша“, подчертавайки същевременно, че тя няма широк обхват, че лозунгите й не са намерили отзвук сред полското общество, че те просто се вместват в общия сценарий на НАТО за дейност против социалистическа Полша и целия социалистически лагер.

Към написването на следващата книга на Реняк — „Забрави своето име“ — го подтикват задавани му на срещи с читатели въпроси. В нея той изобразява героя в по-интимни, по-камерни мащаби. „Исках да го представя просто като човек, комуто не е чуждо нищо човешко, та дори и страхът. Защото според мен герой е не този, който не знае що е страх (впрочем, такъв човек едва ли има!), а онзи, който умее да го преодолява, когато това е необходимо“ — казва писателят. И добавя: „Исках също да покажа каква цена плащат близките на разузнавача — майките, любимите, съпругите…“

„Опасните пътеки“ е първата книга на Реняк. Тя е издадена в Полша в общ тираж 250 хиляди. Последното, осмо издание, по което е направен преводът на български език, е от 1982 година. Книгата е включена в списъка на задължителните заглавия за политическа подготовка на воините от Полската войска. Преведена е в СССР и всички европейски социалистически страни. По нея е заснет многосериен телевизионен филм.