Българо-гръцкото споразумение е почти невъзможно
- Автор: Каравелов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Българо-гръцкото споразумение е почти невъзможно». Краткое содержание книги:
Ако гръцката пропаганда да не е могла да извърши своите планове в продължението на последните две столетия, когато гръцките фанариоти имаха в ръцете си огромни средства и когато славянските народности дремеха в голямо невежество, то за съвременните голаци не тряба и да се говори. Самите факти ни доказват, че днешните панелински пропаганди произвождат между своите слушатели не почитание и не уважение, а дълбока ненавист и отчаяно презрение. Днешньото турско-гръцко приятелство усили още повече тая ненавист и това презрение. Кой е крив?
Ако гърците да би били умни хора, то тия би залегнали за благосъстоянието на своята малка земица и не би харчили такива громадни суми за различни безцелни пропаганди и за сякакви безумия. Но и безумието има свои граждански права. Ако да не би съществовало на тоя свят безумие, то гърците не би били вече гърци и човечеството не би робувало на различни деспоти. И така, българо-гръцкото споразумение е станало почти невъзможно. Българите имат дело с различни фантасти, с безумни фанфарони и с празни глави, които не земат от дума, които не слушат здравият разум и които презират сяка една истина.
В последньото време почти сичките гърци (даже и самите Христови апостоли) са станали турски шпиони, които се стараят да открият някакви си измислени от тях самите руски пропаганди, сякакви панславистически апостоли, различни бунтовнически комитети и всевъзможни сръбски агенти. Сяко българско волнение против гръцкото духовенство се счита от гръцките паликариета за бунт против турското правителство; а сяко българско народно стремление се принимава за последствие от сръбските бунтовници. Подобни заключения вие ще да срещнете даже и в най-безпристрастните гръцки вестници.
Триестанският вестник „Имера“, който се счита за най-безпристрастен, за най-космополитически и за най-човеколюбив гръцки орган, говореше преди малко време, че турското правителство е обязано да отваря очите си и да даде край на руските панславистически пропаганди и на сръбските революционни „безобразия“, които в последньото време са пустили дълбоки корени по Балканският полуостров и които ще да причинят на империята голямо поражение.
А цариградските ефимериди? — За тия ефимериди и за техните християно-православни разсъждения не тряба и да говори човек. Ако великият бакалин х. Ставри е щял насмалко да стане жертва на руските панслависти, то под сяка балканска шумка тряба да се потая по някой казак! Другояче се не може. Тряба да кажеме и това, че по мнението на великите гръцки патриоти сичките български учители, писатели, богати търговци, по-развити хора и пр., и пр. са руски агенти. Разбира се, че турското шантаво правителство отчасти слуша гръцките съвети и тегли белята към своята собствена глава.
Кажете ни сега, молиме ви се, могат ли българите да дойдат до каквото и да е споразумение с подобни будали? Но нашият брат черногорец говори, че южните славяни се не боят от заешки юнаци и че тяхното самосъзнание е предтеча за тяхното освобождение. Това казваме и ние. Ако гърците не послушат гласът на истината, то ние не сме им криви. Който е приятел на турците, той не може да бъде наш брат и съюзник. Тряба да кажеме и това, че времето наближава вече. Тежко на безумните!
Независимост, г. IV, бр. 11, 29 декември 1873 г.