И в Париж има гъски

— Жално е за парите, които е тоя достоен мъж погълнал в продължение на толкова години — казвате вие.

Но не всичките хора и не всичките учени са Балабановци, следователно съществуват и други, достойни за уважение и полезни убеждения. Разказват, че един от нашите учени мъже преди няколко време написал такъв един проект:

„Гл.третя: между простият народ не трябва да се разпространява образованието, защото когато един прост народ е образован, то той няма ни послушание, ни покорност; гл. Четвърта: от науката трябва да се ползуват само някои избрани за това личности, т.е. благородните, и за това тя трябва (като библията у католиците) да е написана високо и на непонятен за народът език; гл.пета: на народът трябва да се чета само филаретовският катехизис и благонравието (на Доброплодни и на даскал Райна), т.е. само ония науки, които убиват неговата (човеческа) гордост“, и пр.

О, мои приятели! Ако вие желаете, казвам ви аз, да се прославите, то говорете такива неща, за които днес никой и не мисли; и най — повече се старайте, със своето светско обхождение и умилкувание, да заслужите любовта на сенаторите, защото в такъв случай вам ще бъде дозволено да проповядвате даже робство и многоженство! Аз зная, че вам е по-добре да ходите ноще, нежели дене по улиците, защото в темнотата и кирпичът е елмаз; аз зная, че науката(гл. сказката на г. Оджакова) за вас е само средство, за да бъдете богати и да носите ръкавици, а и истината е само празна дума, която е мила само на лудите; най после аз зная, че вие и сами сте убеждени в своето празноглавие и глупост; но … И лъжата има свой край и маската се носи до време! Вашето високо празнославие няма да ви спаси, защото самият народ си е съставил една: „По-добре сега малко прасенце, нежели на коледа дебела свиня.“ Научи ти народът това, щото му трябва днес; издай му букуварче и календарче; а своите високи философии и велики мисли остави за себе си.