Решението на д-р Кайбер

„Казахте, че инжекцията няма да му причини никаква вреда.“ — „Абсолютни никаква“ — потвърди доктор Кайбер. — „Но след като се върне у дома, ще умре.“ — „По всяка вероятност“ — пак потвърди докторът. — „Хайде да не спорим — каза друг от нашите. — Доктор Кайбер сигурно знае какво прави…“

Така и постъпихме. След около седмица Норман Смит отиде на море и отседна в голям хотел. В Хертфордшир остана човек да храни овчарката и трите помияра. Още на следващата сутрин Смит тръгна към плажа, скара се с някакви безделници и изтича до полицията да се оплаче, че бил нападнат и убоден с нещо отровно. Показа на ръката си следа колкото глава на карфица, като твърдеше, че около нея имало капчица течност с миризма на пот. Полицията повика двама лекари, направиха пълен преглед и анализи и стигнаха до извода, че Смит си е напълно здрав. Към края на седмицата работата поутихна, защото не бяха намерени никакви следи и изменения. Когато става дума за отрови, винаги има такива изменения, още повече пък когато са използвани разни бактериални средства.

— И какво стана в края на краищата? — попитахме ние.

— Като се пооправи, Норман Смит си тръгна за Хертфордшир — обясни Джоркинс. — Беше в приповдигнато настроение; явно беше получил информацията, заради която беше заминал на море. И в деня на пристигането му немската овчарка го захапа до смърт.

— Да, това наистина е ненаказуемо убийство — рече Тербат, — тъй като куче не може да бъде убиец.

Един от нас някак разсеяно попита:

— Само не разбрах какво общо има тук Кайбер…