Един от малкото мои кумири

А сега ще споделя с вас една тайна. Когато Боб ме попита дали бих желал да напиша предговор към един от томовете на тази сбирка, аз веднага се съгласих, защото съм непоклатим почитател на Шекли. И без да се бавя, поисках от „Пълпхауз“ да ми изпратят разказите, към които ще пиша предговор. Колетът пристигна днес следобед и аз установих, че макар да съм чел някои преди повече от двайсет години, само преглеждането на съдържанието на книгата ми бе достатъчно, за да си спомня напълно всеки един от тях. Точно затова Робърт Шекли, автор на тези разкази, бе един от съвсем малкото литературни кумири на юношата Майк Резник. Вече две (а в някои случаи даже три) десетилетия по-късно разказите му си остават съвсем свежи в паметта ми.

А това, приятели, е критерият, по който се разпознава един Писател.