Вечери в селцето край Диканка: предговор към част първа

„Сега ще се скарат“ — помислих си, като забелязах, че ръката на Фома Григориевич се приготвя да му покаже лакът. За щастие моята бабичка се усети да сложи на масата гореща погача с масло. Всички се заловиха за работа. Ръката на Фома Григориевич вместо да покаже лакът, се протегна към погачата и както му е обичаят, почнаха да хвалят изкусната стопанка. Имахме и друг един разказвач: но той (не биваше да си спомням за него по мръкнало) изравяше такива страшни истории, че косите ти да настръхнат. Аз нарочно не ги помествам тук. Току-виж наплаша добрите хора така че всички да започнат да се страхуват от пчеларя като, прости ми, Господи, от дявола. Нека по-добре да доживея, ако е рекъл Господ, до новата година и да издам още една книжка, тогава ще мога да ви посплаша и с пришълци от оня свят, и с чудесиите, които са ставали едно време по нашата православна земя. Между тях може би ще намерите и приказки от самия пчелар, които е разправял на внуците си. Стига да слушате и да четете, а пък аз, ако не ме мързи да се ровя, ще намеря приказки и за десет такива книжки.

Ха, ето че щях да забравя най-главното: когато идвате, господа, при мен, тръгнете направо по големия път за Диканка. Нарочно съм я споменал на първа страница, за да стигнете по-скоро до нашето селце. А за Диканка, вярвам, доста сте слушали. И наистина там всяка къща е по-добра от някоя сламена пчеларска колиба. А за градината няма какво да се говори: във вашия Петербург сигурно няма да намерите такава. И тъй, като стигнете в Диканка, попитайте само първото срещнато хлапе с изцапана ризка, което пасе гъски: „Де живее пчеларят Рижия Панко?“ „Ей там!“ — ще каже то и ще посочи с пръст, а ако искате, ще ви заведе до самото селце. Ще ви моля само да не си държите много ръцете на гърба и, както се казва, да не хитрувате много, защото пътищата по нашите селца не са толкова гладки, както пред вашите сараи. По-миналата година Фома Григориевич, като пристигаше от Диканка, падна в един трап с новата си таратайка и с дорестата си кобила, макар че сам караше и отгоре на очите си слагаше от време на време и други, купешки.