Душата на леса

Гората ми се видя настръхнала. От дълбочините й долиташе глухо и равно бучене, дълго и протяжно „у-у-у-у-у-у“, изтръгнато сякаш от вълча уста. Тръгнах си, но протяжното „у-у-у“ не престана да дюдюка и бучи.

Пустота заварих, оставих пустота…