Съседът
- Автор: Пеняшки Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съседът». Краткое содержание книги:
— За приятния ти отговор да пием по едно гориво! Какво ще желаеш; кайсиева, водка или уиски?
— Предпочитам кайсиева!
— Не искам да се притесняваш! Дори съм се запасил с цигари. Кате…! Къде си?
Донеси ракията и две кутии цигари!
Катерина донесе поръчката дори и салатата която беше готова. Домакинята се усмихна и попита:
— Как си бай Пешо? Как я караш?
— Добре съм дъще! Благодаря!
Тя бе свикнала на приказките и на благите му думи.
Казаха си наздраве и отпиха. Разговаряха доста, дори се смееха от душа.
Не след дълго пред портата спря червено „ПЕЖО 407“, от което излезе доста изискана дама в напреднала възраст и един мъж с побеляла коса, сресана назад и леко коремче. Същият приглади бялата си коса с особен реверанс и изпъна сакото.
— Пешо, извинявай, моля те да изчакаш за малко!
Тръгна към колата, размени няколко тихи думи с новапристигналите. Отвори съседния портал, вкараха пежото в двора, и дойдоха под сянката при Петър.
Той забеляза, че Слави бе малко смутен от новодашлите. Но това бе за кратко. Обстановката се разчупи, когато се появи Катерина.
— Пешо позволи ми да те запозная с госпожа майка ми, и този приятен господин! — каза Слави и представи по същия начин Пешо.
Седнаха околко масата, а по лицата на всички грейнаха усмивки. Масата бе сервирана на бързо.
Разговорите продължиха в друга насока.
— Извинявай Слави, знам че ме покани на обяд, но трябва да си тръгвам приятелю. Може да сме близки приятели, но сте се събрали семейството. В момента не ми е мястото тук.
— Съжалявам, но няма да те пусна! Държа много на теб, и искам да останеш!
— Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейството! — намеси се майка му и запали цигара.
— Майко, много те моля, не се обаждай! Тази къща е моя, строена с пари от баща ми, а също и мои! Така че аз командвам тук! А колкото до съседа ми Петър, той е мой приятел, дори и нещо повече! Искам с чиста съвест да кажа пред всички, че го обичам като баща, тъй като не знам дали моя е жив! — и положи ръка върху рамото на съседа си.
Разказът е по действителен случай.