Великолепната пушка

Като се огледа, господин С. разбра, че се намира в полицията. До него стоеше професор К.

— Аа, това сте вие, професоре. Оня ден ви създадох малко неприятности — започна господин С.

Професорът се намръщи и отговори:

— Не е там работата. Вие сте чудовищен престъпник. Използувахте оръжието за лоши цели.

— Не, как така…

— Безсмислено е да отричате. Спусъкът на пушката е свързан с устройство, което работи на принципа на детектора на лъжата. То също е вградено в пушката. Когато човек иска да я използува за лоши цели, получават се незабележими изменения в кръвното налягане и статичното електричество по повърхността на кожата. В такива случаи оръжието започва да отделя летлив газ с лекарствени примеси.

— Какви лекарствени примеси?

— Лекарства, които упойват и предразполагат към самопризнание. Като вдишаш малко от тези препарати, оказваш се в обстановка, създадена от твоите халюцинации, поради което сам отиваш и се предаваш в полицията.

От обясненията на професора в съзнанието на господин С. започна да се изяснява положението, в което се намираше. Като си помисли само човек какви злини причиняват хората. Никак не му се искаше да говори.

— Не знаех… Защо в такъв случай не сте направили така, че спусъкът да не задействува? Когато е извършено убийството и хванете убиеца, той ще бъде осъден на смърт. Той може вече да изпитва угризения на съвестта, но след като всичко е станало, това е непоправимо.

— Не се безпокойте. Нищо непоправимо не е станало. Куршумът не е изстрелян от пушката.

— Така казвате, но аз видях всичко. Видях как колата се преобърна в пропастта.