Врата към небето

Наближаваха абсолвентските тържества. В университета беше организирана вечер на най-добрите дипломни работи. Бяха подбрали най-добрите студенти от всички факултети. Той седеше в голямата зала и слушаше. Всички учебни дисциплини бяха свързани с работата на космическите изследователи. От друга страна, благодарение на материалите за изследване, които космонавтите донасяха от космическото пространство, тези учебни дисциплини се развиваха и обогатяваха. Той беше на седмото небе от щастие.

Последният, който застана на трибуната, беше абсолвент от Машиностроителния факултет. Струваше му се, че отнякъде го познава по лице. Като прегледа програмата и видя името му, се сети, че бяха съученици в средните класове. По физкултура беше много слаб, сега си спомни добре. Даже когато в първи курс той заемаше първо място по спортните оценки, съученикът му беше на последното място. „Аз сега ще управлявам ракетите — мислеше си той, — а той ще ги строи.“ Като си помисли човек какво голямо разстояние имаше между тях двамата само заради физическите му способности. Но какво да се прави, всеки си има съдба, и той се радваше, че беше любимец на съдбата. Но беше положил толкова усилия!

Беше се замислил и не слушаше внимателно какво съобщаваха. А студентът, който стоеше на трибуната, казваше: „Накрая искам да представя на вашето внимание основният извод от моята дипломна работа.“ Той чу само думата „изводи“ и погледна към оратора, който продължаваше:

— …ако се построят космически кораби по проектите, описани в моята дипломна работа, ще отпадне необходимостта да се подбират космонавти със специални физически и интелектуални качества. Всеки човек с лекота и без всякаква опасност ще може да управлява един такъв космически кораб…"