Кумикска приказка (Кумикска приказка)

Говедарят излязъл и застанал пред нея.

— Крий се втори път! — заповядала тя.

Момъкът отишъл в гъстата гора, изгорил снопчето еленова козина. Зашумели, запращели клоните дотичал еленът и казва:

— Разправяй каква грижа имаш?

Момъкът помолил да го скрие по-добре.

Тогава еленът покачил момъка на гърба си, отметнал глава, поръчал му да се държи здраво и полетял като вятър. Прехвърлил се през седем върха, преминал през седем долини, скрил момъка в една дълбока пещера, легнал и закрил входа с тялото си.

Ханската дъщеря гледала от високата кула нагоре, гледала надолу, насочвала погледа си към всичките четири посоки на света. Но така и нямало да намери момъка, ако еленът не скочил изведнъж да отпъди мухата, която се въртяла над него.

— Виждам, виждам, излез от пещерата! — завикала хубавицата, заръкопляскала от радост. — Третия път гледай да се скриеш по-добре.

Отишъл момъкът на една широка равнина, изгорил косъма от опашката на лисицата. Лисицата мигновено се появила пред него, сякаш изникнала от земята.

— С какво да ти помогна, добри човече, каква тревога имаш? — попитала тя.

— Развържи торбата с хитростите и ме скрий, но така, че никой да не ме намери — отговорил момъкът.

Лисицата се превърнала на търговец с червеникава брада и с топ шарен сахтян под мишница, а момъка превърнала на бълха и го накарала да се скрие в плата.

— Аз ще вървя напред-назад със стоката си пред кулата на ханския дворец — казала лисицата на момъка. — Ханската дъщеря обича да се конти, ще поиска да види сахтияна и ще ме повика горе. Тогава ти скочи на полата на роклята й. И нека ми отрежат червеникавата брада, ако хубавицата те забележи.