Един недовършен разказ

Намерих я едва днес, две десетилетия по-късно. Слязох до избата, за да преточа зелето в бидона, и да взема някакъв буркан с компот, когато се спънах в нещо. Беше тя, старата ми „Марица 12“. Бих се заклел, че не зная как се е озовала там. След онова време, когато се загуби, аз смених две или три квартири, не съм сигурен, а сега със семейството си живея в апартамент в Пловдив. И никога през тези премествания, не съм я намирал, камо ли да съм я пренасял от едно място на друго.

И сега си седя в избата, тук е доста хладно, но сякаш не го усещам, и щракам тези редове на няколко пожълтели от годините листове, които намерих в джоба на капака на машината.

Впрочем, това е последния лист. Вече се вижда краят му. А това са последните редове, които пиша, защото повече листове няма. Трябва да отскоча до книжарницата, да купя стотина листа. Свърш