Петата четвъртина
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Кошмари и съновидения #19
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Петата четвъртина». Краткое содержание книги:
Превод от английски: Мария Парушева, Андрей Жишев, 1994
— О, ако обичаш — казах аз. — Я си вдигни гадните ръчички, бе задник такъв!
Сержантът вдигна ръце. Кинан го беше направил по-рано.
— Слезте долу. И двамата.
Слязоха и на директната светлина на лампата видях лицата им. Кинан изглеждаше изплашен, но Сержанта имаше вид на човек, на когото четат лекция за Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Вероятно той е подредил Барни.
— Обърнете се с лице към стената и се подпрете на нея.
И двамата.
Кинан каза:
— Ако искаш пари…
Засмях се.
— А не, тъкмо щях да ви предложа да си купите намалени тенджери, след това постепенно да ви пробутам по-едра стока, но вие направо ми четете мислите. Да, искам пари. Всъщност четиристотин и осемдесет хиляди долара. Заровени на един малък остров, недалеч от пристанището Бар, казва се Карменс Фоли.
Кинан подскочи, сякаш някой бе стрелял в него, но бетонното лице на Сержанта въобще не трепна. Той се обърна, сложи ръцете си на стената и се облегна на тях. Кинан неохотно го последва. Първо претърсих него и намерих един тъп, малък 32-калибров с шестсантиметрова цев. Такъв пистолет можеш да го опреш в главата на някого и пак да не улучиш, когато натиснеш спусъка. Хвърлих го през рамото си и го чух как се удари в една от колите. Сержанта беше чист и с облекчение се отдръпнах от него.
— Влизаме в къщата. Ти пръв, Кинан, след това Сержантът, после аз. И без никакви инциденти, ясно ли е?
Всички се качихме по стълбите и влязохме в кухнята. Тя бе цялата хром и плочки, сякаш изплюта от някоя утроба за масово производство някъде в Средния запад, произведена от методисти глупаци с широки сърца, благочестив вид и дъх на тютюн „Чери бленд“. Не вярвам тази кухня да имаше нужда от нещо толкова просташко като почистване; вероятно веднъж седмично Кинан просто затваряше вратата и включваше скритите чистачки и пръскачки.
Продължихме марша си към дневната, още една наслада за окото. Явно тя бе правена от някой декоратор с обратни наклонности и неизживяна слабост към Хемингуей. Имаше камина, облицована с плочи, голяма колкото кабината на асансьор, дълга маса от тиково дърво, над която висеше еленова глава, и количка за сервиране, цялата отрупана с напитки, под полицата с пушки, все първокласна артилерия. Стереоуредбата се беше самоизключила.
Махнах с пистолета към дивана.
— По един във всеки край.
Седнаха, Кинан отдясно, Сержанта отляво. Седнал, Сержанта изглеждаше дори по-едър. Един грозен, назъбен белег се извиваше и се криеше в леко прерасналата му къса подстрижка. Трябва да беше над сто килограма и се чудех защо един мъж с размерите и физическото присъствие на Майк Тайсън кара фолксваген.
Хванах един фотьойл и го издърпах по светлобежовия килим на Кинан, така че да е пред дивана, между тях двамата. Седнах и оставих пистолета в скута си. Кинан го гледаше така, както птичката гледа змия. Сержанта, от друга страна, ме гледаше така, сякаш той бе змията, а аз птичката.
— Сега какво? — попита той.
— Да поговорим за карти и за пари — казах аз.
— Не зная за какво говориш — каза Сержанта. — Зная само, че малките момченца не трябва да си играят с оръжие.
— Как е Капи Макфарлънд напоследък? — попитах аз небрежно.
Сержанта въобще не реагира, но Кинан подскочи:
— Той знае. Той знае! — изстрелваше думите сякаш бяха куршуми.
— Млъквай! — каза му Сержанта. — Затвори си проклетия плювалник!
Кинан изстена. Тази част от сценария той въобще не беше си я представял. Усмихнах се.
— Той е прав, Сержанте — казах аз. — Зная. Почти всичко.
— Ти кой си?
— Не ме познавате. Приятел съм на Барни.
— На кой Барни? — попита Сержанта безразлично. — На Барни Тъпото ли? Оня с тъпите разногледи очи?
— Той не беше мъртъв, Сержанте. Не беше съвсем мъртъв.
Сержанта извърна бавен и убийствен поглед към Кинан. Кинан потрепери и отвори уста.
— Не говори — каза му Сержанта. — Думица да не си продумал. Само посмей и ще ти скъсам главата като на пиле.
Устата на Кинан се затвори. Сержанта пак ме погледна:
— Какво означава, че знаеш „почти всичко“?
— Всичко без дребните подробности. Зная за бронираната кола. Островът. Капи Макфарлънд. Как вие с Кинан и някакво копеле на име Джагър сте убили Барни. И картата. Зная за нея.
— Нещата не бяха така, както той ти ги е представил. Той се готвеше да ни направи сечено.
— Какво сечено да ви направи? Той не можеше да пресече улицата без придружител — казах аз. — Той беше просто един глупак, който кара кола.