Пролетно топене

Ако можеше стария дядо Славейков люто би изпсувал под големите си мустаци, младият би вдигнал бастун… Но не могат. Само едри сълзи кондензират под зениците им и се стичат по лицата им бронзови. Ако можеха биха написали: „Свести се, стани майко Българийо — за да си прибереш децата (ако не можеш да ги нахраниш, поне да ги приласкаеш)!“ Бих добавила: за да има кой да ти запали свещица, да си спомни за тебе, когато вече те няма… „Как така ще я няма България?“ — питат очите им. Ами, политиците вече са изчислили, че след век тук ще бъде друга държава. Знам, страшно е така да се разсъждава, но още по-страшно е да се повярва!