Хемингуей, островите и течението (предговор към романа „Острови на течението“)

Макар несистемно и неизбистрено в романа „Острови на течението“ Хемингуей отново развива своите хуманистични схващания, като дава израз на омразата си към потисниците, ненавистта си към войната, презрението си към американските бизнесмени и кубинските политически демагози.

Неравномерността в композицията на романа може да се проследи и в стила и езика. Страници с голяма стилова изящност и образцова езикова чистота се редуват с мъглява стилова разводненост и груб езиков натурализъм. Но такъв е бил и човекът Хемингуей: вечно неравен и неравностоен.