Легенда за Розата на Алхамбра (Или пажът и ловният сокол)

Хитрият паж видял, че отбраната започва да се пропуква, и отново се замолил с такива трогателни слова, че не било по силите на една простосмъртна девойка да му откаже. И така, изчервената малка пазачка на кулата слязла и с трепереща ръка отворила вратата. Ако младежът бил очарован само от зърнатото през прозореца лице, то сега бил напълно пленен от портрета в цял ръст, който застанал пред него.

Андалуското й елече и кокетната basquina подчертавали закръглените, но изящни пропорции на фигурата й, която била пред прага на женствеността. Лъскавата й коса била разделена на челото с педантична точност и украсена с току-що откъсната роза според обичая в тази страна. Вярно е, че лицето й носело отпечатъка на знойното южно слънце, но това само придавало по-голяма свежест на здравия загар на страните й и подчертавало блясъка на влажните й очи.

Руис де Аларкон забелязал всичко това само с един поглед, тъй като не било редно да се заглежда; само измърморил своите благодарности и леко се затичал нагоре по спираловидната стълба, за да търси сокола си.

Скоро се върнал, понесъл беглеца върху юмрука си. Междувременно девойчето било седнало край фонтана в преддверието и намотавало копринените си конци, но от смущение изпуснало масурчето на пода. Пажът бързо се навел, вдигнал го и после грациозно паднал на едно коляно и й го подал, като грабнал протегнатата да го вземе ръка и я целунал така страстно и благоговейно, както никога не бил целувал прекрасната ръка на своята повелителка.

— Ave María, señor1 — възкликнала девойката, като още повече се изчервила от изненада и смущение, тъй като никога не й била оказвана такава чест.

Смиреният паж й се извинил хиляда пъти, като я уверил, че в кралския двор по този начин изразяват най-дълбоката си преданост и уважение.

Гневът й, ако изобщо изпитвала някакъв гняв, лесно бил укротен, но възбудата и объркването й все повече нараснали и тя седяла със сведен поглед, все по-силно се изчервявала и оплитала конците, които се опитвала да намотава.

Лукавият паж забелязал объркването в противниковия лагер и с радост щял да се възползува от него, ако изящните слова, които искал да й каже, не били застинали на устните му; а опитите му да флиртува изискано излизали недодялани. За свое учудване изкусният паж, който се държал толкова изящно и дръзко с най-вещите и опитни придворни дами, сега установил, че стои слисан и смутен пред едно петнайсетгодишно девойче.

Всъщност скромността и невинността на наивната девойка се оказали по-надеждни пазачи от резетата и ключалките, предписани от бдителната й леля. Но кога ли женската гръд е била преграда срещу първите шепоти на любовта? Малкото девойче с цялата си наивност инстинктивно разбрало всичко, което запъващият се паж не успял да й каже, и се почувствувало поласкано, че за пръв път вижда влюбен мъж в краката си. И то какъв мъж!