Да отсечем нозете на вожда
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да отсечем нозете на вожда». Краткое содержание книги:
Клането бе кратко и безпощадно.
Никой от войните на Мечата лапа не вкуси и парченце от печения хобот. Тази вечер това бе женско ядене. По приятна, стара традиция, мъжкият пир щеше да се направи от телата на убитите противникови войни. Така, силата им щеше да се влее в жилите на победителите.
И всичко би свършило наистина добре, ако една закъсняла стрела не драсна над коляното крака на Вожда. Мечата лапа пак извади острия си като орлов поглед нож и отряза мръвка от бедрото си.
След наложителното посещение при Скалата на преминалите отвъд, магьосникът отново наточи брадвата. От доскоро здравия крак остана само педя. Леко неприятно…
Съвещанието на Мъдрите старци протече без особени дебати. Всеки каза по нещо, колкото да се види, че отчита сериозността на положението. Последен взе думата Мъдрият кърт:
— Всички знаем, че всичко под небето се извършва именно така, както го изисква Небесният повелител. Ако той реши Мечата лапа да остане жив, значи неговата воля е Мечата лапа да остане вожд на племето. Предлагам, временно мястото му да бъде заето от Големият бръмбар.
Умен бе Мъдрият кърт, умен та умен. Какво да добавиш?
Отровата и на втората стрела не успя да докосне душата на Вожда. Още много луни, Мечата лапа успешно ръководи делата на племето. Бяха разбити матуните, летите, даже далечните мордуни получиха каквото им се полагаше. Но ето, че дойде денят, в който Небесният повелител пожела да прибере при себе си душата на Мечата лапа. Старият вожд не почувства никаква тъга. Щом Небесният повелител го призовава при себе си…
С подобаваща тържественост, принесоха тялото на заслужилия мъж върху Скалата на преминалите отвъд. Там орлите щяха да изкълват месото и заедно с него да пренесат и душата на Вожда при Небесния повелител.
След тържеството, Мъдрите старци се събраха под Дървото на размислите. Предстоеше избор на достоен приемник на Мечата лапа. Това, разбира се, щеше да бъде синът му, Младият тигър. Ама протоколът и примерът пред поколенията повеляваха все пак, всеки да каже по нещо. Да си Мъдър старец е отговорна работа…
Пръв, по традиция започна Плямпай. В обстойно изложение, той изреди заслугите на претендента, като се започне с победата над хам-хум и се завърши с неотдавнашният разгром на тирантите. Краткият поясни с няколко фрази, че вече няма формални проблеми Младият тигър да заеме полагащото му се по наследство място. Касапинът го подкрепи с още аргументи: тигърът е здрав като дъб, гъвкав като тръстика и бърз като полет на стрела. Имаше и още думи, все похвални…
По традиция, изчаквайки да изкажат съображенията си „за“, тъй като съображения „против“ нямаше, последен взе думата Мъдрият кърт:
— Всички знаем, че всичко под небето се извършва именно така, както го изисква Небесният повелител. Редиците на племето ни се множат, значи можем да се надяваме, че правилно сме тълкували посланията Му. Сигурно, Небесният повелител иска Младият тигър да наследи достойния си баща. Но ми се струва, че отгоре ни се внушава още нещо… Какво именно? — Направи продължителна, ефектна пауза и продължи: — Помните, че с бамбайците воювахме много луни. И победихме едва когато Мечата лапа получи отровна стрела в коляното. А много и истински победи завоювахме едва след като отсякохме и другия крак на вожда! Трябва ли да чакаме бъдещите две необходими стрели, за да победим горяните, сивите и бодливите?!
Умен бе Мъдрият кърт, умен та умен. Какво да добавиш?
Надвечер, Мъдрите старци отново се събраха под Дървото на размислите. Касапинът и Плямпай носеха по една пръчка — точна мярка на някогашните крака на Мечата лапа. Големият бръмбар изсипа до огъня сноп трева отвъдипактук.
А Мъдрият кърт започна да точи брадвата.
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: В една мъглива утрин се събудих, седнах пред античната си пишеща машина и се появи тази дивотия. Имах усещането, че някой „отгоре“ ми диктува думите. Смешното е после. Сума ти години разказът не видя бял свят, защото тогава си имахме „вожд“ и се събуждала една асоциация… Опитвах се да се аргументирам, че нашият вожд не е дивак, а партиен, но…
По силата на някаква ирония, разказът излезе първо в бившия СССР. И там си имаха вожд, но редакторът се оказа разсеян. Или…