По-силен от смъртта

Веднага се задави. Огромното му лице почервеня и се изду.

— Татко! — извика дъщерята.

— Какво ви стана? — обади се господинът отдясно.

Милионерът размахваше ръце и хъркаше. Лицето му посиня. Напразно огромното тяло се тресеше да поеме въздух.

— Изцапахте си дрехите, да ви дам моя фрак? — предложи Смъртта.

— Татко! — въздишаше дъщерята и гледаше изплашена.

Всички скочиха. Заговориха.

— Много яде!

— Задави се!

— Боже! — изписка една дама.

Прислужници влязоха със сладкото. Някой им махна с ръка да се върнат. Домакинът умираше, сладкото можеше да се изяде и по-късно. Но милионерът извърна поглед към съблазнителните подноси, премрежи очи, изкашля се и изведнъж се усмихна.

— Премина! — каза той и протегна ръце към прислужниците.

Смъртта се отдръпна, оправи дрехата си и ловко се промъкна до вратата. Тук тя извърна очи за последен път към залата.

Знаеше, че дебелакът е лаком и с дебело гърло, но не очакваше такъв край.

Тя беше победена. Отиде си посрамена.