Татска приказка (Татска приказка)

— Иначе ще ни убият — казали те.

Жените събрали всичко, което било награбено от мъжете им, а с получените пари поръчали на златаря пръстени.

Златарят направил на жената на попа златен пръстен с брилянт, на жената на равина — златен с рубин, а на жената на моллата — сребърен пръстен.

Жените занесли пръстените в подземието, а мъжете им ги дали на войника. Той взел пръстените и казал как да отговорят на въпросите на падишаха.

Зарадвали се попът, равинът и моллата — главите им ще останат цели! — и зачакали определения от падишаха ден.

На края настъпил денят, когато падишахът заповядал да повикат затворниците.

— Е, намислихте ли как да отговорите на въпросите ми? — попитал падишахът.

— Да — рекли попът, равинът и моллата и дума по дума повторили това, което им казал войникът.

Падишахът се досетил, че войникът им е подсказал отговорите, и заповядал да го доведат. Довели войника, а падишахът му казал:

— Хей, войниче, ти двадесет и пет години ми служи, а сега смени ума си за чуждо богатство.

— Не, не съм сторил такова нещо — отговорил войникът.

— Тогава защо всички отговарят с твоите думи?

Войникът рекъл:

— На попа отсякох главата от корен, на равина извадих душата, а на моллата отрязах едното ухо.

— Как си направил това, войнико? — отново попитал падишахът.

Тогава войникът сложил трите пръстена пред падишаха и разказал всичко, както било.

— Аз посипах раните им със сол. А богатството им не ме съблазнява — казал войникът.

Падишахът се учудил на съобразителността на войника и казал: