Поетичен кегелбан
- Автор: Петров Велимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поетичен кегелбан». Краткое содержание книги:
— Знаете ли кое е най-дългото Нещо, дето си дрънка ли, дрънка?
— Тази пейка, както сме я накацали като някой боулинг от пенции, без компенцации…
— Дърти инфлации! — уточни дяд’Поетко.
— Какъв боулинг? — Дяд’Съби все нещо не разбираше.
— Навремето беше кегелбан; кой де мине, брули.
— Два кегела съвсем се отбрулиха…
— Има още хляб у нас…
— У нас има, ама за нас няма…
— Стига черни мисли! Дяд’Поетко, нещо ново съчини ли?
— Ща неща — три неща!
— Давай първото нещо! — хорово заръча Постоянното присъствие.
— Първото нещо, много диетично, бе! — преглътна дяд’Минчо. — Давай второто нещо, ама вещо! — с неговите камъни… го поощри той.
— Брей, тази протестна! Наближава пладне…
— Дай нещо оптимистично…
— Стига звезди по пладне!
— От мен да мине, дяд’Тине:
Постоянното присъствие беше впечатлено. Дяд’Поетко ставаше все по-ангажиран поет, напипваше пулса на времето. Време беше да му отклонят вниманието, да не предозира и да не развали хубавото впечатление. Но — внимателно! Всички дядки бяха докачливи.
Дяд’Дипломатко се зае с тази мисия:
— Искам мнение по сложен въпрос. Тази дамаджанка е с едно възрастно винце, за такива като нас — в напреднала младост. Като отпивам от него, ми се привижда, че много от кривините в Криво село, някак си се оправят или нещо греша. Опитайте и кажете!
— Ха, наздраве!
— Давай без чаши, нали сме наши! — не издържа дяд’Поетко.
В Криво село имаше много неща за оправяне.
Отваряше се работа абсолютно за всички, без изключение; и да се намери научно обяснение.
Бруленият кегелбан заплава — не дотам синхронно, по своята си Темза.
Февруари 1997 г.