Стъкло с дъх на акация

Желязна логика! Така и направих — след време отворих място „в курнику“ си за колата, та да я държа, поне, в двора — далече от хорската стока.

А него ден спешно прескочих до града, намерих оригинално стъкло, поставих го — щото му разбирам, още преди мръкнало. Не ми беше първото стъкло което сменям, а и на приятели съм показвал. Иска се чалъм. Часовникарска работа! Цяла атракция е!…

Има и друга една работа:

Като чистих стъклените трохалчета, нещо се сетих за Шерлок Холмс… Защо трохалчета няма вътре в колата? Сякаш Галинка Отвътре е ритала.

И този дезодорант, с аромат на акация, дето ми го пробутаха в Корекома за един долар — да освежавал новата кола, защо е смачкан и е на задната облегалка, а беше в джобчето на гърба на шофьора…

Фасулска работа! На Пешовата Снежа й убивал дезодорантът — баш на коляното и го преместила на задното стъкло; напекъл се по икиндия на слънцето… и ритнал с копитото си!

Оказа се, че Галинка (кобилката!) наистина е без късметью. След година яла зелена люцерна, поду се, пръсна се… и ромска бригада я транжирала и…