Колцов фейлетонистът

Веселият, добродушен, отзивчив Колцов ни гледа от своите очерци, където с любов и възхищение говори за истинския труженик — „строителя“, който „няма мира нито денем, нито нощем“. Който денем тича по учрежденията — дали ще му отпуснат средства, или трепери над плана — дали ще върже двата края на стопанската сметка, а нощем бълнува планове и цифри и жена му го напуска, защото, ако работите му не вървят, забравя и жена, и всичко. Така описва Колцов „строителя“ във фейлетона „На път“. И „строителят“ има трески за дялане, и той греши, но Колцов не го прави обект на своите фейлетони, за неговите слабости той говори с добър хумор.

Фейлетонистът Колцов е навъсен, строг и непримирим. Той е „социалният асенизатор на съветската власт, нему е писано да се бори със злото, да го открива, да преследва и лови негодника и крадеца, подлеца и престъпника“.

Михаил Колцов се разделя с живота много, много рано. През декември 1938 година, едва четиридесетгодишен, той е лишен от възможността да работи, през април 1942-ра вече го няма. Но творчеството не умира. Читателите ще видят, че дори един тъй мимолетен уж жанр като вестникарския фейлетон надживява десетилетията, когато воюва за честно комунистическо отношение към живота и хората.