Горделивата кана

Момиченцето вдигнало с почуда чашата:

— Паднала върху мозайката, пък нищо й няма!

— Нали е нечуплива, дъще — напомнила му майката.

— Ух, все забравям!

И тогава забелязало, че с каната им се е случило нещо неприятно. Взряло се доброто момиченце, опипало с пръстче издутината край дръжката й.

— Какво е това? Прилича на косъм.

— Това е пукнатина.

— Ами сега? — разтревожило се момиченцето.

— Сега ще я изхвърлим — рекла спокойно майката.

— Горката каничка! От какво ли се е пукнала?

— От старост.

Майката понесла каната към кофата за смет. А момиченцето наляло чашата с прясна вода от чешмата, разхладило се и припнало навън — да си доиграе.