„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Под натиска на своите народи правителствата на САЩ и Англия бяха принудени да сключат съглашение със Съветския съюз за съвместна борба срещу хитлеристка Германия. Предвоенната политика на управляващите кръгове в САЩ и Англия претърпя пълен неуспех.
Реакционните сили в тези страни и при новата обстановка продължаваха да провеждат същата „мюнхенска“ политика.
В периода, когато се разгръщаше Втората световна война, „мюнхенската“ политика имаше за цел да изтощи, да отслаби и да обезкръви Съветския съюз в единоборство с хитлеристка Германия и след това да се решава съдбата на народите на Европа и Съветския съюз. За тази цел реакционните сили в САЩ и Англия се стремяха да протакат откриването на втория фронт в Европа, стремяха се да провеждат „стратегия на малките дела“, за да дадат възможност на немския фашизъм да съсредоточи главните си сили и техника на съветско-германския фронт.
Антисъветската политика на англо-американските реакционери се прояви и в изкуственото затягане на военните действия по второстепенните театри през Втората световна война, какъвто беше например случаят в Северна Африка. Реакционната преса в САЩ и Англия използува кампанията в Северна Африка, а след това и в Италия, за да оправдае нееднократното неизпълнение на поетите от правителствата на САЩ и Англия задължения за откриването на втория фронт в Западна Европа през 1942–1943 г. В 1952 г. адмирал Фехтлер в до-клада си пред Националния съвет на безопасността на САЩ призна, че през Втората световна война „Северна Африка беше използувана само като второстепенен театър на военни действия“3.
През 1939–1940 г. войната в Западна Европа имаше странен и едностранчив характер. Управляващите кръгове в Англия и Франция избягваха да водят настъпателни действия срещу хитлериста Германия. Целта им беше да не попречат на хитлеристка Германия да нападне Съветския съюз. През 1941–1943 г. управляващите кръгове в САЩ и Англия също избягваха да водят войната срещу хитлеристка Германия, както трябва, като нееднократно отлагаха срока за откриването на втория фронт в Западна Европа, а военните действия на англо-американските въоръжени сили в Северна Африка и Италия имаха доста странен характер. Английското командуване например в продължение на две години изтласкваше от Либия в Тунис малката немска групировка (4 дивизии).
Англо-американските монополисти водеха политика, която да не пречи на хитлеристка Германия да воюва срещу Съветския съюз. От тази политика се определяше и военната стратегия — да не се бърза с откриването на втория фронт в Западна Европа.
Но въпреки надеждите на реакционните сили в САЩ и Англия Съветският съюз в хода на войната не само че не беше изтощен и отслабен, но излезе от нея още по-силен и могъщ. В същото време настъпваше по-нататъшното отслабване на капитализма, задълбочаваше се общата криза в световната капиталистическа система.
В Европа от приблизително 600 милиона души население около 300 милиона твърдо стъпиха в лагера на социализма и демокрацията. В Азия от един милиард и четиристотин милиона души население около половината от тях живеят в страните с народна демокрация, които тръгнаха по пътя на социалистическото строителство.
Отхвърлиха империалистическия гнет и такива страни, каквито са Индия, Индонезия, Бирма, Египет, Сирия и Ирак. Много други народи от колониалните и зависимите страни водят борба за национална свобода и икономическо възраждане.
В продължение на цялата своя история съветската държава неуморно се бореше и се бори за мир, дружба и безопасност между народите. Тази политика съответствува на социалистическия строй, на обективните закони на мирното икономическо развитие, присъщи на съветското общество.
На миролюбивия външнополитически курс на Съветския съюз и на страните с народна демокрация противостои външнополитическият курс на най-агресивните кръгове на съвременния империализъм, насочен към установяването на световно господство. Тези реакционни кръгове заради печалбите на финансовия капитал се стремят да задушат работническото, демократическото и националноосвободителното движение и да разпалят война срещу страните от лагера на социализма и демокрацията заради печалбите на магнатите на финансовия капитал. Този курс получи наименованието политика „от позиция на силата“.
В своята ненавист към всичко напредничаво и прогресивно реакционните милитаристични кръгове пр овъзгласиха за свой външнополитически курс унищожението на социализма, събарянето на властта на трудещите се в страните с народна демокрация и превръщането на свободните хора в роби на капитализма.
3
„Monde“, 10 mai, 1952.