През нощта

Бельото на мъртвеца се стопли в пазвата на Глебов и вече не му изглеждаше чуждо.

— Да имаше да запалим — мечтателно произнесе Глебов.

— Утре ще запалиш.

Багрецов се усмихваше. Утре щяха да продадат бельото, да го сменят за хляб, може би ще успеят да се сдобият дори с малко тютюн…