Сергей Лукяненко и новата руска фантастика

Произведенията за Дълбината си спечелиха армия от верни фенове. Наскоро излезе от печат сборникът „Дийп-психоза“, под редакцията на Лукяненко. Той съдържа написани от други автори творби, чието действие се развива в Дълбината (подобно на проекта „Времето на учениците“, в който редица известни съвременни фантасти продължават произведенията на братя Стругацки).

С компютърната тематика е свързана и другата голяма трилогия на Лукяненко — романите „Линията на бляновете“ (1995) и „Императори на илюзиите“ (1996), продължени през 1999 г. с повестта „Сенките на сънищата“. Действието се развива във вселената на класическата походова стратегия „Master of Orion“. В поредицата се преплитат космическа опера и темата за илюзорните реалности, сюжетът е изключително наситен с действие и неочаквани обрати, има много оригинални оръжия и ярко изградени образи.

Лукяненко е майстор на острия сюжет, книгите му винаги държат до самия край читателя в напрежение, а многобройните философски внушения са ненатрапчиви. Всеки следващ негов роман се превръща в събитие и въпреки че предпочита твърдата фантастика, няма поджанр, в който да не се е пробвал — съвместният с Перумов „Не е време за дракони“ е фентъзи, както и „Хлапакът и тъмата“, „Нощен патрул“ е хорър, дилогията „Студени брегове“ и „Наближава утрото“ — алтернативна история, а трилогията „За принцесата си струва да умреш“, „Планетата, която я няма“ и „Стъкленото море“ е първата класическа за новото време руска космическа опера. Дори и най-големите му критици, които го обвиняват в повърхностност и наричат произведенията му приключенско четиво за юноши, не отричат, че „Есенни посещения“ (смятан от сериозната критика за най-добрия роман на Лукяненко) е едно от значителните произведения на съвременната руска фантастика.