Бенедектинска история
- Автор: Петров Велимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бенедектинска история». Краткое содержание книги:
Минала година…
Тази пролет намерил случайно серията бидончета с крайния за тогава продукт, сетил се какво ще да е и решил да ги оползотвори, все пак. Долял си ра-диатора на возилото, вместо антифриз; шурека му взел три литра, за незамръзваща течност в стъклочистачките; после напълнил голяма кутия от Фасаген и си накиснал засъхналите четки.
Имал и други идеи; засега чакали ред…
В голямата кутия от Фасагена, със засъхнали четки, именно направило откритието си английското Културно аташе, от състава на едно Посещение на Дипломатическия корпус, обикалящ художествените ателиета. Брей, тц, тц! — рекло Аташето — колко бързо разбогатяха художниците, в условията на развиващата се демокрация, щом взеха да си киснат засъхналите четки в Първокачествен Бенедиктин!; Да, бе! — рекъл Френският консул — и работата поела в друга посока. Извадили чиста проба от паяжините и целият Дипломатически корпус примлясвал, цъкал и посръбвал в захлас.
Отчели мероприятието, като минало под знака: Който пие добро питие, познава Бога! Имало търпимост между различните вероизповедания.
Купили си, за вкъщи, някоя и друга бутилка наливен Бенедиктин, на цената на Бяло конче, щото в момента за него се сетили. Доайенът на корпуса си взел две бутилки, като по-старши.
След броени дни се разбрало, че намеси ли се дипломацията, икономическите въпроси тръгват бързо към решение: разни Търговски камари от разни точки на планетата, заизпращали запитвания за оферти и прочие; по факса, дипломатическата и електронната пощи; както и засекретени емисари и търговски шпионажи. Говорили се големи цифри за производства и експорт в трети и четвърти страни. Самите монаси от Бенедиктинският орден поръчали два вагона по двадесет тона за попълване на запасите си.
Всичко би било много хубаво, дори — чудесно, но Илия Върбенов не можел да възстанови технологията, по която произвел Бенедиктина…
Донякъде нещо се получавало по спомени; за суровини — да не говорим — немарливи казанджии винаги ще има… Нещо се запецвало, изпортвало. Няма да споменавам, че Илия Върбенов, като о̀правен човек, взел разни заеми, направил ипотеки; дори и нещо по линия на ФАР уредил; говори се, че и няколко Синода се застъпили. Изградени били, независими една от друга, лаборатории с аналитични химици, но освен няколкото патента на съпътстващи производства, като препарати против акари и цвеклови хоботници; балсамиращи консистенции и прочие полезни неща; до Бенедиктина не се стигнало.
Не споменаваме, по понятни причини, постиженията в гамата на стратегическите… и прочие!
Опитите продължават, като спънка се оказа самият Илия Върбенов; тъй като той е по рождение въздържател; никога не е слагал капка алкохол в устата си; ако някога се е налагало, е ползвал подставени лица, които денонощно се навъртат в района…
Та, искахме да кажем, че Лично Той няма спомен за вкусовите качества на произведения от него автентичен Бенедиктин; да оставим това, че творческата му съвест не би допуснала Менте!
А беше му дошъл и ищахът за рисувание, както констатира кака Нина!
Допълнение: След известен период от време, получих някои уточнения от Илия Върбенов, в смисъл, че се разграничава от раздуханата в медиите истерия, против драстичното скъпване на препаратите за растителна защита. Установил е, казва той… Я да не шикалкавя, ами да си призная навреме:
Тази История е автобиографичен вопъл, а накиснах милия си приятел и колега от Плевен — Илия Милков Върбенов, щото той не кусва и капка алкохол, което е вече, само по себе си — Пълно Безобразие…
Виж, д-р Киров е друго нещо! Наздраве, докторе! Системата ти в добри ръце няма грешка.