Двоен гьовеч

Вестникът прекарва трудни моменти, които също ме доведоха до голямо изтощение и оглупяване. Още веднъж се убеждавам, че когато в една работа става дума за пари, няма милост. Става дума както за напусналите двама сътрудници, да са живи и здрави, така и в много по-голяма степен за все по-тежката ни борба с разпространителите на вестниците — от които не можем да си съберем парите от продажбите и които от селски даскали станаха собствеци на офиси на Граф Игнатиев, говорят по джиесеми и карат мерцедеси.

Това е накратко положението. Ще добавя само, че през останалото време ми се налагаше да пиша не това, което искам, а това, което трябва.

Но стига оправдания…

Какво мога да кажа за твоята книга Разчоплени сантименти. Преди всичко, че това е една много по-лична книга от предишната. Трудно е да гледам на нея като редактор, щото разбирам, че освен другото — има за теб и терапевтична стойност, т.е. — попълва известната на всеки ни — нужда да огледа живота си, да го опоетизира, да го разкаже на някого. Това се вижда и в посвещението, което си й сложил.

Прочетох книгата с удоволствието, че във всеки ред чувам твоя глас. Все повече започвам да ценя в текстовете онази лична нота, на която свири авторът и която го различава от другите. Например: Майлс Дейвис. Разбира се, в това има и известно коварство. Личността се пренася на листа с всичките си особености: бъбривост, слодкодумство, стремеж да обхване необятното, неповторим слог, интересни възгледи и прочие.

Пак повтарям, книгата е много лична и не бих се месил в нея. Всичко зависи от твоето чувство за мярка. Все пак, без да съм твърдо убеден, някои допълнения започват да излизат от нея и да се приготвят за някоя друга книга: „Скици на разни скици“, представянето на предишната книга, няколко текста, които са разкази и като, че ли излизат от общия мек — и защо да крием, елегантен тон на книгата.