Казино „Беладжио“

Електрониките, монтирани къде ли не, измежду хилядите, си спрели вниманието на Моя милост! Ами, нали съм си хубав! Стоически понасям превратностите на съдбата — правя се, че ежедневно ми се случват подобни неща, дори и по два пъти; нищо особено, даже малко досадно… Лелята тържествено обяснява нещо; хващам крайните фрази: вече не съм гост на комплекса, а част от него; имам право на десет процента отстъпка от всички услуги; при печалба — плюс десет процента; при загуба — минус десет процента; заплащане на нощувки, консумации в ресторанти, барове — десет процента отбивка! Безплатен достъп до някои мероприятия, като концерти, изложби и прочие… много, бе! Много глезят тука; мозъкът ми щрака: бутилка Мерло в ресторанта е 140$; хоп 14$ печалба; една нощувка — около 2000–4000$… луда пара ще икономисъм от отбивките! Не ми говори!

Лелята пъха новата карта горе, вдясно, на машината, в нарочен филигранен процеп; светват лампички, дзънкат звънчета — играйте със здраве и на късмет! Изтегля се почти незабележимо. Яяя! Тя не била чак толкова леля; и къде ги видях тия брадавици; много си е симпатична, даже.

— Имам да черпя! — прави официално съобщение шурека. — Хайде на терасата; по едно суши с отлежало мерло.

Лас Вегас е в стихията си! Бутафорията е толкова искренна, почти като истинска. В края на езерото, през половин час, пиратски кораб взема друг на абордаж, опожарява, изколват се, потъва откъм кърмата и… след минути — пак. Струите на фонтаните се изстрелват шестдесет-седемдесет метра високи — пресукват се, спадат, набират пак височина, люшкат се — танцуват по мелодии от световни шлагери — ово е стандарт!