Любов от пръв поглед
- Автор: Пеняшки Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов от пръв поглед». Краткое содержание книги:
— Казаха ми, че си инженер, математик и обичаш поезията. Дори пишеш стихове… — гледаше ме с нескрито любопитство. Аз преподавам по литература, така че имаме обща тема за разговор.
— Вярно е! Навремето баща ми настояваше, да запиша инженерна специалност, въпреки че ме влечеше литературата. Не съжалявам, че го послушах, но не се отказах от писането, макар че е трудно да вършат две различни неща — не знаех какво друго да й кажа, и замълчах.
— Някой беше казал, че поезията е математика… — погледна ме с проницателните си гълъбови очи.
— Сигурно е вярно, но в живота често взема връх чистата проза. Писането ми е отдушник от напрежението… — мислех, че говоря глупости.
В друг случай едва ли бих казал такива неща, но тя някак ме караше да бъда откровен.
— Харесвам мъжете от твоя тип и имам слабост към тях — беше директна и това ме порази. Между нас вече се оформяше нещо страхотно, и то с такава скорост, че свят да ти се завие.
Не си бях представял, че за половин час, ще съм така хлътнал. Сякаш беше сън…
— Очарован съм от теб, и от искреността ти! Много си красива и интелигентна, а малко жени ппритежават тези качества.
Сякаш се гледах отстрани, и се чувствах изумен, как сипя комплименти на тази почти непозната жена.
— Искрен си, и го оценявам! Това има голямо значение за мене — каза ми тя, като продължаваше да ме съзерцава. — Можеш ли да ми кажеш някое твое стихотворение? — погледът й ме умоляваше, и бях готов да направя всичко за нея.
Въпреки, че досега не бях рецитирал стихове особено в бар, го направих. По-късно щях да се чудя, но в момента не бях въобще на себе си.
Изрецитирах любимото си стихотворение, което й направи страхотно впечатление.
— Прекрасно е! — възкликна развълнувана — Кажи ми още някое!… — и аз продължих. Харесваше ми, да имам такава почитателка.
А тя сякаш бе открила съкровище. Очите й блестяха. Сигурно сме изглеждали доста задълбочени, защото другите двама се извиниха, и ни оставиха насаме. След около час трябваше да започне празненството. Забравих за какво бях дошъл. Едва се въздържах. Изпитвах силно желание, да протегна ръце към нея, и да я притегля, а после…, не смеех да си представя какво ще последва.
Тя се премести до мен, и погали ръката ми. Прегърнах я. И тогава се случи нещо неестествено и неочаквано… Целувката…! Беше зашеметяваща, и не приличаше на нито една през живота ми. Имаше нещо необикновено в нея, в тази жена, и в този ден… Ако това наистина беше любов от пръв поглед, значи до този момент не я бях изпитвал, и не знаех нищо… Само съм си въобразявал…
Всичко това ми дойде, като гръм от ясно небе.
Мисълта да я любя веднага, ме изпълваше докрай, и нищо друго не ме интересуваше. Но изведнъя осъзнах, че губя разсъдъка си, и трябваше да се овладея.
— Нина, всичко това е толкова неочаквано…! Просто не разбрах как се случи… Прости ми…! — не знаех какво друго да кажа в момента.
— Няма за какво да ти прощавам. Аз изпитвам същото. Случвало ми се е много отдавна, и почти бях забравила какво е… — тя ме гледаше, по детски чисто и открито.
Отново я целунах.
— И…какво да правим…? — попитах.
— Да отидем някъде…! Този миг е наш, и ще е жалко, ако го пропуснем!
Подчиних се, още повече, че го исках повече от нея в момента. Платих сметката, и отпрашихме с колата към най — близкия хотел. Не мислех за празника, нито за концерта, нито за жена ми, която сигурно щеше да ни чака, сложила масата. Сякаш бях в някаква мъгла, която ме отнасяше все по-нататък.
Дори не помня какво говорихме в колата.
Любихме се страстно и неочаквано нежно…Тя беше толкова различна от другите ми връзки, че дори не се опитвах да я сравнявам.
Животът понякога е изумителен. Сякаш отваря за нас вълшебната си кутия, и като фокусник прави чудеса, които никога няма да си обясним. Този ден беше такъв за мене. Да казвам ли, че останах с Нина и през нощта, и че после често се виждахме…!?
И нека Бог ми прости, ако любовта, която изпитвах, беше грях.