Цветът на бога

Третият етап на Золотовата одисея започна в понеделник, 4 май. Дотогава вестта за смъртта на Лазар Мойсеевич се беше разнесла както в неофициалния кръг от негови приятели и бизнеспартньори, така и в предприятието, в което работеше. На всичкото отгоре смъртният акт пристигна на работното му място още преди той да е дошъл на работа. Лазар Мойсеевич беше ерген, живееше в самостоятелна къща, родителите му бяха починали, нямаше братя и сестри и съвсем естествено никой не разбра, че всъщност си е жив и здрав и просто два дни си почива от махмурлука у дома. Той самият имаше само бегли спомени за случката в ресторанта и никакви за другата случка в моргата. Когато се събуди в леглото си не помнеше как се е прибрал, но това не го разтревожи особено, тъй като всичко си беше наред — беше заключил външната врата, съблякъл се, измил се, завил се и заспал като бебе. Само едно нещо не му даваше мира — грамадното черно лице, силно, твърдо, сякаш издялано от абанос, обрамчено от ярка светлина, което запълваше цялото му съзнание — откъде се беше взело, Лазар Мойсеевич така и не можеше да си обясни. Накрая махна с ръка и реши, че просто е прекалил с пиенето. Когато пристигна на работа в понеделник, в личен състав тъкмо започваха да оформят документите за освобождаването му от длъжност поради смърт. Ефектът от появяването му беше страшен. Малко са нещата, които наистина могат да развълнуват съветския човек, но появата на официално обявен мъртвец само половин час след като е пристигнал смъртния му акт дойде в повече дори и за тези свикнали на всякакви превратности и творчески простотии хора. Отделно оставаше въпросът, че в никакви закони и правилници не се регламентираше случай като Золотовия. Казано накратко, цялата скапана съветска бюрократична машина блокира. Началникът на личния състав прехвърли случая на директора на завода, той пък на секретаря на градския комитет на Партията, той пък го прати на секретаря на областния комитет и така нататък все нагоре по бюрократичната йерархия. И никой не знаеше какво да прави. И никой не желаеше да поеме отговорност за решаване на случая. И прехвърляше топката на следвашата „шапка“. Само че тази бюрократична машина е много тромава. Докато документите по случая „Золотов“ стигнат до секретаря на Обкома, минаха 15 дни. През това време хорската мълва разнесе случката из цяла Украйна, та и извън нея, като я преиначи до неузнаваемост, макар че тя и така си беше достатъчно шантава. Та какво по-необикновено нещо от възкръснал мъртвец! Нали най-важният момент от историята на самия Христос е именно неговото възкресение! Накрая съвсем закономерно случаят стигна до ушите на разузнавателните служби по света. И те съвсем естествено реагираха. Най-пъргава се оказа тайната служба на Ватикана — може би защото беше и най-заинтересована, а и в Западна Украйна католичеството е водеща религия и Ватикана има доста помощници. Първо беше приверено какво точно е станало и кой е този евреин Золотов. След като се увериха, че той наистина е умрял в петък, 1 май 1986 година, и е изчезнал от болницата след издаден смъртен акт, като е уплашил до смърт дежурния санитар, агентите накрая решиха, че това може би е някакво повторение на събитията отпреди две хиляди години и че Бог отново е пратил свой пратеник на Земята. Пък на всичко отгоре беше и евреин — и Исус също е бил евреин. Знае ли човек — неведоми са пътищата господни… Затова бързо беше решено този човек да бъде намерен и откаран направо при папата за проверка. Самото му намиране не беше проблем — Лазар Мойсеевич не се криеше, отначало всеки ден си ходеше на работа, сякаш нищо не се е случило и търпеливо чакаше случаят му да бъде решен. Началникът на личен състав и директорът на завода се видяха в чудо, докато го накарат да излезе в платен отпуск до уреждане на въпроса. Все пак по-добре е мъртвецът да бъде в отпуск, отколкото всеки ден да се мотае в счетоводството и да дава повод за приказки. Така де — тая социалистическа система толкова се е скапала, че даже мъртвите трябва да ходят на работа.