Приказка на хауса (Приказка на хауса)

— Това е вятърът, който той вдига, като тича; но той самият още не е дошъл. Ако вие можете да се борите с него, кажете ми. Ако не можете — също ми кажете.

И те отговорили:

— Бягай!

И той побягнал по-нататък и срещнал хора, които разоравали една нива. Те попитали:

— Какво те гони?

— Някой ме преследва — отговорил той.

— Кой е тоя, който тича след такъв като тебе? — попитали те.

— Оня, който се нарича Намиджи-Миджин-Маза — рекъл човекът.

— Не Миджин-Маза, а Миджин-Мата, тоест „Юнак между жените“. Стой, докато дойде.

Той се спрял. И ето профучал вятър и хората, които работели на нивата, изпопадали на земята. И той рекъл:

— Виждате ли, това е вятърът, който той вдига, като тича, но самият той още не е дошъл. Можете ли да устоите срещу него? Ако не можете, кажете ми.

И те рекли:

— Бягай!

И хукнал той да бяга и срещнал хора, които сеели жито.

— Защо бягаш? — попитали те.

— Някой ме гони — отговорил той. И те рекли:

— Кой е тоя човек, който преследва такъв като тебе?

Той рекъл:

— Името ме у Намиджи-Миджин-Маза.

— Поседни тук, докато дойде!

Той седнал. След някое време профучал вятър, повдигнал ги и ги тръшнал на земята. И те попитали:

— Какъв вятър е тоя?

И човекът, който бил преследван, рекъл:

— Това е неговият вятър.

И те отговорили:

— Махай се оттук!

Захвърлили те своите сечива и сами побягнали в гората и се изпокрили там, а той отново побягнал по-нататък. Най-сетне срещнал един огромен човек; той седял в подножието на един баобаб. Той бил убил слонове и ги печал, защото можел да изяде двайсет слона. Името му било Дунгун-Даджи — „Великан на гората“. И ето той го попитал: