Амхарска приказка (Амхарска приказка)

А другият хитрец взел втория вол и го откарал. Селянинът се уморил да търси вола, излязъл от гората и изведнъж видял, че и вторият вол го няма. Натъжил се и си тръгнал за дома. А крадците се срещнали на онова място, дето се условили, вкарали воловете в една пещера и влезли и те. Тук заклали воловете и единият от тях рекъл:

— Приятелю мой, иди в село, донеси оттам огън, тогава ще изядем печеното. През това време аз ще приготвя месото и ще те чакам.

Вторият се съгласил, слязъл в селото за огън и се върнал. Но когато приближил до пещерата, чул как неговият спътник удрял с една пръчка по волския мехур и приказвал:

— Не ме убивай, почакай, ще дойде моят приятел, тогава всичко ще разберем.

Вторият бързо скрил огъня, като решил, че това е хитрост, върнал се в къщи и рекъл на жена си:

— Сложи ме в един чувал със сол, занеси ме при нашия съсед и кажи: „Моят мъж открадна тази сол; когато дойде твоят мъж, ще си я поделим, за да хапнем от месото на воловете, които те откраднали и скрили в пещерата“.

Жената направила така, както й било заръчано.

А жената на съседа с радост приела солта и скрила чувала под кревата. Вечерта хитрецът изменник се върнал в къщи и донесъл малко месо. После събрал децата и жена си и те пренесли останалото месо. Като седял в чувала със сол, съседът слушал стопанина на къщата да разказва как с ум и съобразителност го излъгал. Жената рекла, че нямала сол, но че й донесла съседката и разказала всичко, както станало. Мъжът й взел да подиграва глупостта на съседа си. В това време жена му отворила чувала и мушнала ръка, за да вземе сол. А съседът, който се бил скрил в чувала, я хванал за ръката. Тя се развикала уплашено: