Амхарска приказка (Амхарска приказка)

По това време всички се упили вече и скоро заспали. Тогава човекът си рекъл: „Сега е време“ — и отрязал долната част от ухото на дабтарата.

Дабтарата спал дълго, но се събудил, защото усетил болка в ухото; когато го попипал с ръка, разбрал, че долната част на ухото му е отрязана. „Сега ме хванаха“ — си рекъл добтарата. После помислил и отрязал долната част от ушите на няколко ученици и дабтари, които лежали около него.

На разсъмване доносникът, който белязал дабтарата, обадил на негуса приятната новина. Негусът бил доволен и зачакал да настъпи денят.

Когато се развиделяло, негусът заповядал:

— Сега вървете, изведете всички гости, задръжте човека с отрязаното ухо и ми го доведете.

Когато гостите излезли, оказало се, че на няколко души е отрязана долната част от ухото. Доложили за това на негуса, той много се разсърдил и рекъл:

— Къде е оня човек, който на разсъмване ми донесе добрите новини?

Когато довели неговия човек, негусът гневно му рекъл:

— Я кажи, момко, заповядах ли ти аз на тебе, безумеца, да отрежеш ушите на всички тези уважавани хора?!

Момъкът отговорил:

— О, негусе! Аз отрязах ухото само на един-единствен дабтар!

Тогава негусът рекъл:

— Това е извършил пак оня нахалник! Когато се е събудил, ухото му е напомнило за всички негови поразии и той е отрязал долната част от ушите на гостите.

Зачудил се негусът на досетливостта на дабтарата и рекъл така:

— Вместо да наказвам умния човек, по-добре е да го наградя и да го взема на служба — там той ще бъде полезен.