Лезгинска приказка (Лезгинска приказка)

Людете в почуда се загледали един-друг и рекли на кадията:

— О, справедливи! Ние се уверихме в правите думи на нашия сухта. Тия мечета са наистина твоите деца. Слава на аллаха! Види се, такава е била волята му…

При тия думи кадията така се разлютил, че пяна излязла на устата му. Разкряскал се, изпъдил всички. Като останали на четири очи, той рекъл на учителя:

— Ей, сухта, не ме прави на глупак! Не може да бъде аллах да е превърнал децата ми в мечета.

Тогава учителят отговорил:

— Слушай ме, о справедливи кадия! Както аллах превърна на мед жълтиците на моя съсед, така е превърнал на мечета и твоите две момчета.

Най-сетне алчният кадия разбрал накъде бие работата. Примолил се:

— Смили се над мене, греШния, о сухта! Ще върна на дърваря златото и още сто жълтици ще му дам отгоре. Само ми върни децата.

Изпратил сухтата дърваря да си прибере имането и стоте жълтици отгоре. Чак тогава пуснал двете момчета да се завърнат в къщи.