Руска народна приказка (Руска народна приказка)

— Не мога, братко, защото съм поставен тука да пазя сокола на моя господар.

— Къде е този сокол?

— Под калпака ми.

— Добре де, аз ще пазя сокола!

— Не, брате, ще го изтървеш, а пък птицата е скъпа.

Моят господар е лош човек, ще ми одере кожата.

— Че колко струва тая птица?

— Хиляда лева.

— Значи, ако я изтърва, ще трябва да платя хиляда лева?

— Тъй си приказваш, а после аз ще отговарям.

— Брей, че си неверник! На ти хиляда лева, яхни моя кон и тичай да догониш лъжеца, а пък аз ще пазя сокола, защото съм много уморен.

Пое хитрият момък парите, яхна коня и изчезна в гората, а пък господарят седна на един пън и загледа калпака. Слънцето залезе, почна да се смрачава, а момъкът още не се връща. Господарят си рече:

— Я да видя какъв е този скъп сокол.

И като вдигна калпака, видя гнилото клонче.

— Брей, че разбойник! Навярно той е същият, който за дигна свинята, прасенцата и каруцата ми.

Късно през нощта измаменият господар се върна в своя дом. И като се усмихна на жена си, рече:

— Слушай, твоята свиня е и моя свиня. Нека се повесели на сватбата. Няма да се караме!

А момъкът откара конете и свинете в къщата на майка си и викна:

— Съгласен съм, майко, да те гледам и да те храня още сто години. Намерих по-големи глупци и от тебе — те живеят в господарските къщи. Добри хора излязоха. Подариха ми три коня, една каруца, хиляда лева, една свиня и дванадесет прасенца!