Украинска народна приказка (Украинска народна приказка)
- Автор: кораб Летящият
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Украинска народна приказка (Украинска народна приказка)». Краткое содержание книги:
— Аз мога да разходя с моя кораб само оная хубавица, която ще ми стане жена!
Царската дъщеря повикала баща си и му рекла:
Татко, аз искам да се разходя на летящия кораб, каквото и да стане. Но този млад човек ми каза, че за никакви пари няма да разходи никаква хубавица, ако тя не стане негова жена. Какво да правим сега?
И царят, и царската дъщеря, почнали да се съветват как да завладеят кораба. Царската дъщеря решила да излъже Коля, че ще стане негова невеста, а сетне някак да му отнеме кораба и да го затрие от лицето на земята.
Почнали да гощават Коля, но той не бил прост: веднага поискал царят и дъщеря му да нагостят всичките му хора от кораба. Тогава царят заповядал на слугите си да донесат четиридесет хляба, да търкулнат бъчва с четиридесет ведра вино. И рекъл:
— Аз имам такъв обичай: когато някой прати сватове за дъщеря ми, сватовете трябва да изядат четиридесет хляба и да изпият бъчва с четиридесет ведра вино.
Николай се размислил и искал вече да литне назад. Но тогава селянинът, който ходел край езерото и търсел вода и селянинът хлябовете насърчил, Николай. Те му казали:
— Абе ти, Коля забрави ли, че ние сме тук? Тази работа никак не ни плаши. Сядай, хайде да ядем, ние ти помагаме.
Седнали те с Коля и селянинът с торбата, който дирел хляб, почнал толкова бързо да лапа самун след самун, че едва смогвали да ги преброят. А селянинът, който ходел край езерото и търсел вода почнал така да гълта чаша след чаша, че едва смогвали да ги преброят. И за някакви си два-три часа омели всичкия хляб и всичкото вино, а Пийчо и Лакомийчо, дори искали още — не се наяли, не се напили.
Зачудил се царят. За пръв път виждал такива-сватове. А Коля седнал до царската дъщеря и почнал да я подканя по-бързо да се приготви за венчило. Но царската дъщеря му отвърнала:
— Аз съм готова да ида под венчило. Но преди това ти трябва да идеш през девет царства в десето и да ми донесеш оттам венчалния пръстен. Ако за три часа не ми дадеш този пръстен, аз никога няма да стана твоя жена.
Николай отново се натъжил и не знаел какво да прави.
Дълго трябвало да върви, за да иде през девет царства в десетото, а на всичко отгоре за три часа да се върне. Но тогава до него се приближил селянинът, който връзвал крака си за ухото, и рекъл:
— Защо си се смърлушил, Коля? За мене това е много лека задача. Аз ще ти донеса този пръстен не за три, а за два часа.
Погледнали часовника — било пладне. Бързоход отвързал крака от ухото си и тутакси тръгнал за десетото царство.
Направил пет крачки и се озовал в царството, където бил златният венчален пръстен. Взел този пръстен и си тръгнал назад. Поотдалечил се от царството и намислил да си почине. Легнал под един широк сенчест дъб и заспал дълбоко.
Минали вече два и половина часа, а Бързоход още не се виждал. Тогава Николай се изплашил. Почна; да тича и не знае; какво да прави. Погледнал часовника, а стрелката, сякаш нарочно, бързо вървяла по циферблата.
Изведнъж се появил селянинът, който суша; какво става по света. Той се приближил до Коля и му казан:
— Какво ти е, Коля?
— Абе — рекъл Коля, — Бързоход щеше да се върне при мене след два часа, даже и па-рано. Скоро ще минат вече три часа, а Бързоход още не се вижда.
Тогава селянинът изтърчал на улицата, допрял ухото си до земята, послушал и рекъл:
— Гледай го ти него, бездарника! Той спи някъде! Много хубаво чувам.
И той повикал ловеца, който целел мухата върху камбанарията на „Иван Велики“. Ловецът се затекъл на балкона и почнал да се взира в далечината. Грабнал пушката си и гръмнал право в дъба, под които спя. Бързоход. Куршумът откършил клон от дъба, този клон ударил Бързоход, той скочил и извикал:
— Майчице, трябва да съм се успал!
Направил пет крачки и веднага се намерил пред Коля със златния пръстен.
Коля взел този пръстен, отишъл при годеницата си и рекъл:
— Вземи пръстена, на мене обречена годеницо! Донесох го тъкмо навреме.
Царската дъщеря и царят видели, че не могат да надхитрят годеника. Но хитрата годеница намислила друго и казала на Коля:
— Скъпи Коля! Преди да отидеш под венчило, трябва да се изкъпеш в банята.
Тя заповядала на слугите да затоплят желязната баня, като изгорят в нея една кола дърва. Банята се нажежила като пламък. Щом приготвила банята, княгинята казала на Коля:
— Хайде, Коля, да идем в банята.
И Коля, който не подозирал нищо, тръгнал.
Но селянинът със сламата също не бил глупав и тръгнал след тях. Щом се приближили до банята, царската дъщеря отворила вратата и бутнала там Коля. Видяна селянина и бутнала и него. Сетне тръшнала вратата и си помислила: нейният годеник и селянинът ще изгорят в нажежената баня! Но селянинът бързо разстлал своето снопче слама пред огъня. Разпръснал го по всички кътчета на банята, така че банята веднага започнала да изстива и дори леко се покрила със скреж.