Словашка народна приказка (Словашка народна приказка)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Словашка народна приказка (Словашка народна приказка)». Краткое содержание книги:
И бърже — по-бърже, отколкото в приказката може да се изкаже — хукнала мълвата из престолния град за гадателя-врачувач и неговата премъдра книга. Дошла до ушите на краля. Зарадвал се, ама и той, както всички други, хем вярва, хем не му се вярва. Заповядал на придворните си да го дирят из града и да го доведат без забава при него.
Разтичали се кралевите люде — тук, там — намерили го и го водят пред светлия лик на владетеля. А на момъка нозете му се преплитат от страх: едно е да се пошегуваш с онези бедняци, гдето животът от люлка до ковчег се шегува с тях, друго е с крал да си имаш вземане-даване. Може като нищо главичката да си загубиш.
Измерил го кралят от главата до петите — съвсем не вдъхва доверие. „Чакай първом да го изпитам, дали пък не е някой измамник.“ Навел се към кралицата, пришепнал и на ухото нещо; тя кимнала с глава и пришепнала нещо на придворната си камериерка, камериерката скочила и бърже-бърже излязла от престолната зала. Подир малко се връща, а след нея — придворният готвач носи сребърен поднос, връз него — златно блюдо, със златен похлупак покрито.
Кралят се обърнал към нашия човек:
— Ако си наистина такъв гадател-врачувач, за какъвто се представяш, отгатни какво има в това блюдо!
Завила се и замаяла главата на Рачо. Почнал да припява и нарежда на глас:
— Ох, Рачо, Рачо-Дългокрачо! Не си чак толкова лош, ама попадна в кош и сега пред всички сам ще стоиш червен от срам…
— Брей, брей! — развикал се кралят. — Улучи, сполучи, отгатна този гадател, без дори да надзърне в мъдрата си книга. — И вдигнал с кралската си тежка десница златния похлупак.
Навели се придворните — и те заахкали един през друг: в блюдото лежал един сварен червен рак.
В това време изтичала кралевата щерка смутена и угрижена, коленичила пред престола на баща си и хълцешком му рекла:
— Татко-крал, забавих се, защото съм си загубила драгоценния годежен пръстен. Дирих го навред — не го на мерих. Това не е на добро: може сватбата ми да се разтури. Затова съм толкова умълчана и тревожна.
Кралят я успокоил:
— Не бери грижа, чедо! Ето на — тъкмо навреме е дошъл този изкусен гадател-предсказател и врачувач. Той ще ти го намери. И се обърнал към главния готвач, който стоял, побит като кол, с подноса в ръце:
— Пригответе добър обед за нашия прославен врачувач! Три яденета! И всеки готвач, който го е готвил, сам да му го поднесе!
Сетне повел Рачо в една далечна стая и му рекъл:
— Чу ли? Няма да излезеш оттука, дорде не намериш пръстена на щерка ми! Прочети най-внимателно твоята мъдра книга и запомни: по-добре с краля да си добре, отколкото с него да си зле!
Рачо кимнал с глава важно — сякаш че е равен нему — и си помислил: „Харно, нека сега да натъпча търбуха си, пък после ще видим как ще мога да се измъкна.“ Седнал на стол, разтворил на коленете си дебелата книга и затичал с показалеца си по редовете. Кралят надзърнал през рамото му да види какво пише там. Както се знае, знатните люде ги учат на различни големи науки и той поразбирвал да чете онзи чужд език. Погледнал и възкликнал: — Ами че ти държиш книгата наопаки — с долната страна нагоре и четеш отдясно наляво!
Ала Рачо не се обърнал. Отвърнал:
— Твое кралско величество, учили са те, ала не са те доучили. Моята работа е такава: пръстенът се е загубил вече и ако искаш да си го получиш обратно, трябва наопаки да четеш. Пък ако е за нещо, което тепърва ще става, тогава ще четем книгата, както подобава.
— Виж ти каква била магията! — почудил се кралят. — Е, гледай и врачувай, аз ще те оставя и няма да ти преча. Стои сега Рачо сам с невеселите си мисли: „Що ми трябваше с тая проклета книга да се заемам? Да си бях стоял мирно дома, печена ряпа да си гризкам… Ами сега накъде?!“
А в това време какво става в готварницата? Изтичал с подкосени нозе главният придворен готвач, гдето беше поднесъл блюдото с рака, и зашепнал:
— Спукана е нашата работа, братя! Загинахме без време. Този гадател-врачувач всичко знае. Без да разтвори всезнайната си книга, веднага позна, че в златното блюдо има варен рак…
Хванали се тримата готвачи за главите, сякаш, ако рече палачът да им ги свали, ще ги удържат.
— Ами сега как ще излапаме тая гореща каша, дето я забъркахме? — завайкали се те.