Лужишка народна приказка (Лужишка народна приказка)

— Как е, съседе? Още ли е тук онази страшна котка?

— Ами, да! — пошегувал се воденичарят. — Тук е и тъкмо преди няколко дни се окоти. Сега си има и четири котенца. Там, в готварницата са се сврели на топличко; гонят мишки и плъхове за своя забава. Искаш ли да ги видиш?

— Ах, не, не! Дойдох да се сбогувам с тебе. Остани си със здраве!

Гмурнал се във вира водният дух и вече не се показал. Отишъл в друга река. Само че, видиш ли, каква пакост сторил? Събрал всичката риба и си я отнесъл в новото жилище. Оттогава във вира на Кузликовската воденица няма вече нито риба, нито жаба дори. Че и воденичарят подир години се състарил и отишъл да живее при роднини. Така запустяла и се разсипала неговата воденица, та останал само споменът за нея.