Тюркменска приказка (Тюркменска приказка)
- Автор: другари Тримата верни
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тюркменска приказка (Тюркменска приказка)». Краткое содержание книги:
Някой пеел:
Нашите пътешественици не разбрали добре думите на песента, чули само свирнята и врявата.
— Голяма веселба! — рекло козленцето. — Сигурно сватба. Да влезнем, да похапнем, да се повеселим и ние!
Агънцето и теленцето нямали нищо против. Отворило козленцето вратата и пътешествениците — бух вътре!
— Е-е-е, искате ли неканени гости, сватбари? — провикнало се весело козленцето и начаса гласецът му пресекнал.
Поогледали се, поогледали се тримата верни другари — що да видят! В къщурката диви зверове празник празнуват: шареният Рис комис лочи, Баба Меца халва ближе, Кумчо Вълчо кюфтета лапа, Кума Лиса на тамбура дрънка и пее…
Смръзнали се на мястото си неканените гости — разбрали на каква беда са налетели, ама връщане няма.
Пък зверовете, като ги съзрели, зарадвали се, очите им пламнали от лакомия: ето, вкусната гозбица на крака им иде! Колко хубаво ще си заговеят за празника! Намигнала Кумица Лисица на стръвните си приятели, станала от мястото си, лигите си преглътнала, мазни думи заредила:
— Молим, молим! Заповядайте при нас, скъпи гости! Добре дошли на нашата празнична веселба. Седнете, приятели, тук по-близко до огнището да се отморите. Ние ей сега ще ви нагостим, че никога вече няма да ви се прияде. Ама първом, я да ни посвирите на тамбуричка, да ни повеселите с песничка!
На агънцето му се вцепенил езикът — дума не може да продума, само блещи очи наляво-надясно. Теленцето навело жално глава — мисли си: „Кой ли от тия разбойници ще ми прегризе гърлото?“ И нему не е до свирня и песни. Пък сърцатото козленце си рекло: „И тъй ох, и тъй олеле! Две смърти няма, от една не ще избегнеш, казваше Старият пастир. Чакай да им покажа на тия злодеи, че не ме е страх от тях.“ Тръснало къдравата си главица и заговорило:
— Я ми подай, Кума Лисо, тамбурата! Аз ще ви посвиря за чест и слава. Слушайте добре, кръвници-зверове! Ушите си наострете, всичко запомнете!
Ударило козленцето с копитце по струните и запяло:
Слушат горските разбойници — на ушите си не вярват: що за дръзка песен пее малкото козленце?
— Чакайте, бе! Кои сте вие? — измънкал рисът.
— Ние сме прочути степни ловци — отвърнало козленцето.
— Ами накъде сте се запътили? — изфъфлила мечката.
— Тръгнали сме на панаир. Стока носим.
— Каква стока носите? — запитал вълкът.
— Зверски кожи.
— А откъде сте ги взели? — изскимтяла лисицата.
— От вашите роднини ги свалихме. Вижте! — и козленцето изтърсило от чувала четирите кожи. — Само че малко ни са тия, още ни трябват.
Кръвопийците познали кожите на роднините си и много се уплашили. Ревнали в един глас, втурнали се един през друг да се спасяват, побягнали кой накъдето му видят очите.
Отдъхнали си тримата другари. Хапнали си те сладко-сладко от оставените гозби и започнали да мислят какво да правят.
Козленцето рекло:
— Добре се отървахме от тия кръволоци, здравата ги изплашихме. Ама лошо ни се пише, ако се опомнят и се върнат. Я по-добре да бягаме оттук, додето не ни е връхлетяла нова беда!
Агънцето рекло:
— Не ни трябва да дирим къде почива слънцето. По-добре да се върнем назад.
Теленцето рекло:
— В родното стадо пастирите няма да позволят никой да ни закача. По-скоро да бягаме от това страшно място!
— Бежте! — изврякало козленцето.
— Бежте! — изблеяло агънцето.
— Бежте! — измучало теленцето.
И тримата смелчаци си плюли на копитцата. Подир миг те били вече далече от бялата къщурка, а подир още един миг изскочили из тъмната гора и затичали през зелената степ. Най-напред препускало козленцето, подир него подскачало агънцето, най-отзад тичало в тръс теленцето.