Първа Питийска ода

Ако човек умее да говори точно и стегне във сбита форма изпитаното, той ще избягва укорите на людете. Защото пагубното пресищане притъпява острието на очакването. Не дразни нищо друго повече и не засяга хората в душата им от туй, да слушат за славата на другите. Но по-добра е завистта, не съжалението. Не се отричай ти от добродетелта. Води народа си с кормило справедливо и думите си изковавай смело на истината върху наковалнята. Дори и малката искра от тебе те прославя. Велител на мнозина си и верни са свидетели за тебе те. Ти запази си качествата, ако желаеш да се носят думи добри за теб — не се отказвай от щедростта си ни най-малко. Държавата водѝ като кормчията надутото от вятъра платно. Не се оставяй, драги ми приятелю, Да бъдеш лъган със похвали ловки. Че след смъртта ще стане ясно дали със право мъдреците и певците са хвалили живота на покойните. Не ще изчезне доблестта на Крез11, а лошата мълва държи и днес Фаларис — безмилостният ум гореше хора в меден бик. И него го не споменават даже под покривите хорски лирите в компанията на младежи. Най-първото добро е за човека да придобие някаква награда, а второто — за него да се чуят слова на почит и уважение. Ако ли някой придобие и двете — тогава той е увенчан напълно.