Кой ще получи лъва, ако убият „МГМ“?
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кой ще получи лъва, ако убият „МГМ“?». Краткое содержание книги:
— Тъкмо това се чудех и аз — отбеляза секретарката му.
— Уволнена сте — повтори Джери Уд.
— Продължавайте — каза тя.
— Скъпи Сид. Докъде бях стигнал? А, да. Сид, защо не са ни съобщили за този камуфлаж? Спомняш ли си оня стар виц? Всички сме назначени на работа, за да следим за айсберги, прииждащи по Кълвър Булвард? Роднини от студиото, чичовци, братовчеди? А сега проклетият айсберг е тук. И е със спортни обувки, кожено яке и мръсна мустаката усмивка. Тук съм от дванайсет години, Сидни, и отказвам… хм, по дяволите, допишете го сама. Искрено твой. Не, не „искрено“. Бясно твой. Бясно. Къде да се подпиша?
Той рязко измъкна писмото от пишещата машина и извади писалката си.
— А сега го занесете горе и го предайте.
— Вестоносците ги убиват за такива вести.
— По-добре да те убият, отколкото да те уволнят.
Тя остана неподвижна.
— Е? — попита Джери Уд.
— Чакам ви да се успокоите. След половин час сигурно ще искате да скъсате това писмо.
— Няма да се успокоя и няма да го скъсам. Вървете.
Но тя продължи да седи и да го гледа, докато редовете изчезнаха и цветовете избледняха. После тихо сгъна писмото и го скъса веднъж, после пак и така четири пъти. Накрая изхвърли парченцата в кошчето.
— Колко пъти ви уволних днес? — попита той.
— Само три.
— Четвъртият път ще е наистина. Телефонирайте в „Самолетна компания Хюз“.
— Чудех се кога…
— Не се чудете. Действайте.
Тя прелисти телефонния указател, намери номера и вдигна поглед.
— С кого искате да разговаряте?
— С господин Спортни обувки, господин Летящо яке, милиардерът натрапник.
— Наистина ли смятате, че лично отговаря на обажданията?
— Опитайте.
Секретарката опита и започна да говори, докато той гризеше нокътя на палеца си и гледаше бояджиите долу.
— По дяволите! — изненадано каза тя и му протегна слушалката. — Там е! И отговори лично!
— Поднасяте ме! — извика Джери Уд.
Жената сви рамене.
Той грабна слушалката.
— Ало, кой е там? Какво? Хм, виж сега, Хауърд, искам да кажа господин Хюз. Естествено. Тук е „МГМ“. Как се казвам ли? Уд. Джери Уд. Вие какво? Чували сте за мен ли? Гледали сте „Отново на Бродуей“? И „Славни години“? Но естествено, нали преди бяхте собственик на студията „РКО“? Естествено, естествено. Вижте, господин Хюз, имам един малък проблем. Ще бъда съвсем кратък.
Той замълча и намигна на секретарката си.
Тя му отвърна. Гласът от отсрещната страна на линията говореше любезно и тихо.
— Какво? — попита Джери Уд. — И при вас ли ставало нещо? Значи знаете защо ви търся, господине. Хм, току-що смениха надписа на Първа сцена с този на компанията „Хюз“. Как ви харесва това, а? Е, чудех се, Хауърд, господин Хюз, дали бихте могли да ми направите една малка услуга.
— Само кажете — отвърна тихият далечен глас.
— Мислех си, че ако следващия път дойдат по въздух или по море и видят тези големи букви точно срещу моя прозорец, японците със сигурност ще започнат да хвърлят бомби, защото ще си помислят, че това е земята на Р-38 и територия на „Хюз“. Блестяща идея, господине, блестяща. Какво? Дали всички в „МГМ“ се радват на тази измама? Не танцуват по улиците, но ви поздравяват, че сте измислили такъв поразителен план. Вижте сега. Имам адски много работа. Снимаме шест филма, редактираме два и започваме други три. Трябва ми безопасно място за работа, схващате ли идеята? Точно така. Да. Точно така. Имате чудесно малко ъгълче в един от хангарите си — естествено! Изпреварвате ме. Какво да направя? Следобед да пратя секретарката си ли? Имате ли пишеща машина? Ще оставя моята тук. Господи… Как… Господин Хюз, вие сте страхотен пич. А ако пък вие искате да се преместите в моя кабинет? Само се шегувам. Добре. Благодаря. Благодаря. Добре. Ще я пратя. Веднага.
И затвори.
Секретарката му го наблюдаваше безизразно. Той извърна очи и отказа да срещне погледа й. По лицето му бавно плъзна червенина.
— Вие сте уволнен — каза тя.
— Спокойно — отвърна Джери Уд.
Жената се изправи, събра няколко листа, потърси си чантичката, опитно начерви устните си и застана до вратата.
— Накарайте Джоуи и Ралф да донесат всичко от най-горната папка — каза тя. — Това ще е достатъчно за начало. Идвате ли?
— След малко — без да я поглежда, отвърна той. Продължаваше да стои до прозореца.
— Ами ако японците разберат измамата и бомбардират истинската „Самолетна компания Хюз“?
— Понякога — въздъхна Джери Уд — трябва да се рискува.
— Да напиша ли писмо до Голдфарб, за да му съобщя къде отиваме?
— Не, телефонирайте му. Така няма да има доказателства.