Литературна схватка
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Литературна схватка». Краткое содержание книги:
— Колко мило — отбеляза тя.
— Може би ще се зарадваш да научиш — продължи той, — че за последните няколко дни, като се започне от четвъртък вечер, се запознах и останах очарован от интелигентната и елегантна проза на някой си Самюел Джонсън. В момента чета „Животът на Алегзандър Поуп“.
— Така си и помислих, съдейки по маниерите ти.
— Моля? — Задържа любезно ножа и вилицата.
— Чарли — с копнеж рече тя, — би ли ми направил една голяма услуга?
— Всякаква.
— Чарли, помниш ли как се оженихме преди година?
— Но, разбира се. Помня всеки сладък момент от ухажването ни!
— Е, Чарли, помниш ли какви книги четеше по време на това ухажване?
— Наистина ли е важно, скъпа?
— Много важно.
Замисли се и се намръщи.
— Не си спомням — призна си накрая. — Но ще опитам да се сетя до края на вечерта.
— Направи го — настоя тя. — Защото… защото бих искала да започнеш да ги четеш отново. Същите книги, които и да са те, които четеше, когато се запознахме. Тогава направо ме извади от равновесие с поведението си. Но после… после се промени.
— Променил съм се? Аз? — Облегна се назад, сякаш го беше лъхнал студен вятър.
— Иска ми се да започнеш отново да четеш същите книги — повтори тя.
— Но защо така?
— Ох, просто затова.
— Типично женска причина. — Тупна се по коляното. — Но ще опитам да ти угодя. Веднага щом си спомня, ще ги прочета отново.
— И още нещо, Чарли. Ще ми обещаеш ли, че ще ги четеш всеки ден до края на живота си?
— Вашето желание е заповед за мен, мила госпожо. Моля, подайте солта.
Но той не си спомни заглавията на книгите. Дългата вечер отмина, а тя гледаше ръцете си и хапеше устни.
Точно в осем вечерта подскочи и извика:
— Спомних си!
Миг по-късно вече се беше качила в колата и караше по тъмните улички на града към книжарницата, където със смях купи десет книги.
— Благодаря! — каза продавачът. — Лека нощ!
Вратата се затвори със звън на звънче.
Чарли винаги четеше до късно и понякога се довличаше до леглото в три сутринта, почти ослепял.
В десет вечерта, преди да си легне, Мари се промъкна в библиотеката, остави десетте книги до него и излезе тихо на пръсти.
Надникна с разтуптяно сърце през ключалката. Беше в треска.
След известно време Чарли погледна към бюрото. Примигна към новите книги. Колебливо затвори романа на Самюел Джонсън и продължи да седи.
— Давай — прошепна Мари зад вратата. — Давай!
Чарли облиза замислено устни и бавно протегна ръка. Взе една от новите книги, отвори я, намести се по-удобно и зачете.
Мари тихо въздъхна и отиде да си легне.
На следващата сутрин той се втурна в кухнята с радостен вик.
— Здравей, красавице! Здравей, прекрасна, чудесна, разбираща моя! Здравей в този великолепен и сладък свят!
Тя го погледна щастливо.
— Сароян?
— Сароян! — извика той и се нахвърлиха върху закуската.