Речният дух
- Автор: Пакарие Рената
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Никифорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Речният дух». Краткое содержание книги:
— Е, какво от това? — попитал Киазе, който не можел да чуе да му говорят за бъдещата му невеста, без да му се свие сърцето от болка.
— Слушай добре: момичето викаше и плачеше и от реката излезе една прекрасна девойка, която то назова с името Еме.
— Еме ли? Но как…
— Знам, че това е името на твоята годеница, но мисля, че всичко ми е ясно. Девойката, която излезе от водата, е самата тя, речният дух я е отвлякъл, а тази, която е в селото ни, е една измамница.
— Да, да, трябва да е точно така. Утре сутрин ще дойда и аз на реката.
И наистина на следната сутрин, докато момичето плачело и викало на брега, Киазе и ловецът се били скрили зад дърветата и внимателно наблюдавали реката.
Когато Еме се появила, цялата обсипана с капчици вода и озарена от слънцето, Киазе не могъл да се въздържи и извикал: „Тя е!“
Двамата мъже се върнали в селото, без да знаят какво трябва да направят. Речният дух бил много силен и те по никакъв начин не можели да му отнемат Еме.
— Само старата вещица може да ти помогне рекъл най-после ловецът. — Тя е добра и помага на хората.
— Имаш право — възкликнал Киазе. — Ще отида при нея.
Старата речна вещица живеела повече от сто години в една колиба близо до водата. Колибата й устоявала и на най-силните води, защото когато те прииждали, вълните сами се отдръпвали от нейния праг.
Киазе разправил на вещицата цялата си история и накрая тя му рекла:
— Може да опитаме да направим нещо, но първо ми донеси една бяла коза, една бяла кокошка, едно парче бял плат и една кошница с яйца. Останалото остави на мене.
Киазе набавил всичко, което поискала вещицата, но трябвало да минат още седем дни, за да настъпи сгодно време. Най-после вещицата отишла съвсем сама на брега на реката, най-напред бутнала във водата бялата коза и бялата кокошка, после едно по едно хвърлила яйцата и накрая разпростряла върху водата парчето бял плат което течението понесло.
Веднага след това водите се разтворили и хубавата Еме излязла на брега.
— Добре дошла, Еме! — й рекла вещицата. — Не се плаши, аз съм твоя приятелка и ще те събера с твоя Киазе.
Хванала за ръка девойката и я отвела в колибата си, където я оставила в най-тъмния ъгъл.
След малко дошъл и Киазе с приятеля си ловеца.
Можете ли да си представите каква голяма била радостта на двамата годеници, когато най-после се видели заедно?
Еме попитала веднага за сестричката си, а Киазе изпратил приятеля си ловеца да я дочака на брега на реката. Щом момичето се появило както всеки ден с голямата си стомна, ловецът го хванал за ръката и го завел в колибата на вещицата. С каква радост изпитали двете сестри, като се прегърнали отново. Плачели и се смеели с препълнени от щастие сърца. После Еме казала на сестра си да се върне в къщи, като я напътила какво да прави.
Момичето изтичало весело и влязло в къщи. Лошата жена седяла и мислела ядосано какво да направи, за да накара Киазе да се ожени за нея по-скоро. То и извикало:
— Ти си зла жена, измами моята сестра и ще си получиш заслуженото! Жената скочила веднага:
— Откъде се сдоби с такава смелост, малка негоднице? Сега ще те науча аз тебе! Грабнала тоягата и подгонила момичето, което се отправило тичешком към колибата на вещицата.
Щом стигнало до колибата, момичето се вмъкнало през вратата, а жената останала отвън. Тогава на прага се появила Еме с цялата си красота. Злата жена, като я съгледала, изгубила и ума, и дума и не знаела що да стори.
Хукнала да бяга и както тичала по брега на реката, подхлъзнала се и паднала във водата. Водният дух това и чакал. Сграбчил я и я повлякъл надолу. Той я задържал за своя пленница на мястото на Еме.
Така Еме и Киазе могли най-после да се оженят и живели дълъг и щастлив живот.