Митична бъркотия
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митична бъркотия». Краткое содержание книги:
— Тук-таме из измеренията — призна демонът. — В отделни кръгове мислят, че си голяма работа. Тъй че почнах да се чудя, дали не си се изхитрил някак да вържеш Аахз. Когато влезе, се бях подготвил за яка битка.
— Е, аз всъщност хич не съм толкова добър — кимнах доверително. — Започнах да напредвам истински едва през последните две години, откакто ме учи господин Аахз. Ако той не се беше лишил от магическите способности и не ме бе взел за чирак, все още щях да съм пълна дупка.
— Бинго! — заяви моят гост, като вдигна ръка. — Мисля, че току-що ми обясни цялата история. Аахз си е загубил силите и се е сдобил с нов чирак! Нищо чудно, че от някое време не се връща вкъщи. И всичките тия приказки за Великия Скийв са си просто стандартната сензационна реклама за един изгряващ талант в Аахзов стил. Така ли?
— Ние действително успяхме в няколко доста напечени мисии — отвърнах наежено.
— При които Аахз е организирал хореографията, а после те е избутал напред, за да обереш овациите. Нали?
— Какво е това „хореография“? — запитах. Очевидно семейното сходство отиваше по-надълбоко от люспите.
— Е, надявам се, че можеш да действаш и сам, Скийв, щот’ ще взема твоя ментор на Перв.
— Но ти няма защо да го спасяваш от мен! — запротестирах. — Той е свободен да идва и да си тръгва, както му е угодно.
— Аз не го спасявам от теб, спасявам го от… Аахз. Нашият колега има прекалено раздуто чувство за отговорност, което невинаги е в негов интерес. Знаеш ли каква доходна практика заряза да пропадне на Перв, докато се е правил на шут тука с теб?
— Не — признах.
— Хм, ами всеки ден, в който го няма, той губи пари… а това значи, че семейството също се лишава от пари.
В тоя момент се отказах от спора. Още в самото начало на моите отношения с Аахз бях проумял какво губивреме е да се опитваш да внушиш на някой первект да не се интересува от мангизите. Фактът, че господинът е бил готов да пожертва един стабилен доход, за да работи с мен, беше невероятна лепта за нашето приятелство… или за чувството му за дълг. Разбира се, даден спор може да се спечели по различни начини.
— Ами, както вече ти казах, аз не съм в състояние да го спра — подметнах невинно. — Ако успееш да го убедиш, че повече не се нуждаят от него…
— Няма да стане, головодник такъв — озъби ми се демонът. — И двамата знаем, че туй не ще го накара да зареже един чирак. Смятам да го прикоткам на Перв с нагла лъжа. А ти ще си държиш устата затворена, ясен ли съм?
— Но…
— … Защото ако не я затваряш, ще се постарая на Буна да не остане нищо, което да го задържа… теб имам предвид! Сега, преди да си се опитал да си мериш магията с мен, запомни нещо. Ти дотук си учил две лета при Аахз. Аз пък съм завършил след повече от триста години чиракуване. В момента съм готов да си живея живота и да ти позволя и ти да живееш своя. Би трябвало да си способен да си изкарваш хляба с наученото до днес, а може би по-нататък ще успееш да усвоиш още няколко нови трика. Обаче ако ей сега ми попречиш, от тебе няма да остане и толкова, че да се попие с гъба. Разбрахме ли се един друг?
Изведнъж осъзнах защо никой от онези, които срещахме по време на нашето плуване из измеренията, не проявяваше никакъв мерак да се захваща с первект. Освен туй осъзнах, че някой току-що бе влязъл зад мен в стаята.
— Рупърт!
— Чичо Аахз! — Двамата се заблъскаха взаимно по гърбовете. Аз се постарах да им предоставя много място.
— Хей, момче, това е моят племенник Рупърт… но разбирам, че вие вече сте се запознали.
— За нещастие — измърморих.
Последното ми изпроси убийствен поглед откъм госта, ала Аахз изобщо не го забеляза.
— И какво те доведе на Буна, племеннико? Не е ли малко извън обичайните ти хойкания?
— Татко. Трябваш му.
— Съжалявам — и люспестият ми наставник отново си върна нормалното държане. — Тук съм се заловил с твърде много неща, за да ме вкараш в някаква семейна разправия.
— Но той умира.
Това за миг спря Аахз.
— Брат ми? Глупости. Прекалено корав е, та да го убият. Дори би могъл да ме бие в нечестен бой.
— Да, ама той се сби с мама.
По лицето на Аахз се изписа тревога. Усетих, че се колебае.
— Сериозна работа, а? Във всеки случай не знам. Ако наистина умира, не виждам с какво мога да помогна.
— Няма да ти отнеме много време — настоя Рупърт. — Татко рече нещо за завещание.
Вътре в себе си простенах. Стане ли дума за слабото място на первектите, питай някой первект.
— Е, предполагам, че мойта работа тук може да почака няколко дни — оповести Аахз с престорено нежелание. — Не се пъхай в шамарите, момче. Ще се върна веднага, щом сколасам.