Страх в нощта

— Не трябва да обвиняваш себе си — каза той. — Тя беше много напрегната, нервна, артистична. Невротичен тип.

— Сега, когато Хелън я няма, ще преодолея това. — Тя му се усмихна и бръчките от уплахата по челото й се изгладиха. — Толкова те обичам — прошепна тя и прекара пръстите си по светлокестенявата му коса. — Никога няма да те пусна да си идеш.

— Така и трябва — усмихна й се той. — Аз не искам да си ида.

— Помогни ми.

— С всичко, което мога — той се наведе и я целуна леко по бузата. — Но, мила, ако не се отървеш от тези кошмари, в които аз съм главният злодей… ще трябва да…

— Не го казвай — бързо го прекъсна тя. — Не мога да понеса тази мисъл. Пък и ние преодоляхме лошите моменти.

Той кимна.

— Обаче си прав — продължи тя. — Мисля, че ще трябва да отида при друг психиатър. Няма да мога да издържа още дълго на това. Тези сънища всяка нощ…

— Пък и стават все по-чести — напомни й той и се намръщи. — Първо беше само от време на време, но сега това е всяка нощ Скоро, ако не направиш нещо, ще бъде…

— Добре — каза тя. — Да не говорим повече за това.

— Трябва. Аз започвам да се боя. Ако тази змийска серия продължи, ти може да ме заколиш някоя нощ.

— Никога — увери го тя. — Но нека да не говорим за това. Искам да го забравя. Мисля, че няма да се повтори тази нощ. Какво ще кажеш?

— Надявам се да не се повтори — каза той.

Тя се пресегна през него и загаси лампата. Целуна го и затвори очи.

След няколко минути се обърна на другата страна. След половин час се обърна отново към него, каза нещо неразбрано и остана спокойно заспала. След още двайсет минути едното й рамо потрепна, но иначе тя остана спокойна.