Императорската перла

— Запалете и нашите фенери, вече едва виждам.

— Пас — обяви съдията Ди и с раздразнение погледна стария домоуправител, който се появи на палубата и пристъпи към масата. — Какво има? Да не би пак да се е явил онзи странен посетител?

Преди половин час съдията и съпругите му прекъснаха играта си и застанаха край перилата да се порадват на гледката, когато на гемията се качи някакъв непознат. Домоуправителят го попита какво желае, но мъжът заяви, че е размислил и не иска да безпокои съдията.

— Не, ваше превъзходителство, дойдоха доктор Пиен и господин Ку — почтително отвърна старият служител.

— Покани ги — въздъхна съдията. Пиен Дзя и Ку Юанлян бяха тазгодишните организатори на традиционното състезание с драконови лодки. Съдията ги познаваше само по лице, те не принадлежаха към тесния кръг благородници и знатни личности в Пуян, с които се срещаше редовно по служебни поводи. Доктор Пиен бе известен лекар и притежаваше голяма аптека, господин Ку бе богат колекционер на изящни старинни предмети. — Няма да отнеме много време — додаде съдията с успокоителна усмивка към трите си съпруги.

— Дано не се обърка доминото ни — нацупи се Първата.

Трите захлупиха плочките си и станаха. Напряко на платформата бе разположен параван, зад който те се скриха, защото за дами е непристойно да се срещат с непознати мъже. Съдията Ди също се изправи и отвърна с кимване на ниските поклони на двамата едри мъже, изникнали на палубата. Те носеха дълги летни роби от тънка бяла коприна и черни шапки.