Небът

Седмица по-късно нае човек, за да сложи няколко квадратни метра ограда и да загради колибата, защото неговите жени трябвало да бъдат скрити от чуждия поглед. Мъжът вечерта отиде да павира малкият път от площада до къщата. Карах към къщи в полумрака и завих на ъгъла на лозето на Небът. Последното нещо, което помня беше че моите коне са навлезли в най-здравата бамбукова спойка, която съм виждал. И двата звяра паднаха на земята. Единият се опита да стане, но целите му колене бяха в трески. А другият бе така зле наранен, че трябваше да го убия незабавно.

Небът го няма сега. Къщурката му е зарината в собствената си кал, с бонбони вместо сол, като знак, че мястото е прокълнато. Построих си лятна вила нависоко, за да скрия гледката от края на градината, като форт пазещ моята собствена Империя.

Сега вече отлично знам как се е чувствал Яхве. Бил е срамно и напълно погрешно представен в Светото писание.